Отваря главното меню

Хълцането представлява неконтролируемо съкращение на диафрагматамускул, разделящ гръдния кош от коремната кухина и контролиращ дишането. То може да възникне поединично или да се появява на пристъпи. Ритъмът на хълцането или времето между хълцанията са сравнително постоянни.

Хълцане
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 R06.6
МКБ-9 786.8
База данни
DiseasesDB
5887
База данни
MedlinePlus
003068
База данни
eMedicine
emerg/252
Мед. рубрики MeSH D006606

ФизиологияРедактиране

Хълцането се причинява от дразнението на френичния нерв (на латински: nervus phrenicus), който е отговорен за инервацията на диафрагмата. След като информацията за дразнение е достигнала до централната нервна система се индуцира съкращение на междуребрените дихателни мускули на диафрагмата, мускулите на шията, в ларинкса и сфинктерите на хранопровода, водещи до бързо поеме на въздух.[1] При всяка контракция на диафрагмата, след около 0,25 секунди, следва затваряне на гласовите връзки в ларинкса, на което се дължи и специфичния звук, чуван при хълцане.

Този процес продължава, докато диафрагменият нерв не се отпусне. В повечето случаи това състояние продължава няколко минути, но има случаи в които може да продължи дни. Увреждането на френичния нерв, може да доведе до продължително хълцане от 1 – 2 денонощия. Това увреждане може да бъде доведено от възпаление на гърлото, тумор, инфекция или травма в шийната област, гастроезофагеален рефлукс[2], както и от косъм или друг малък предмет в ухото, дразнещ тъпанчето. Продължителното хълцане може да бъде предизвикано също и от лекарства (сънотворни, успокоителни), барбитурати, стероиди, наркотици и др.[3]

ПричиниРедактиране

Причините за появата на хълцане може да са следните:

ЛечениеРедактиране

В повечето случаи хълцането преминава от само себе си без медицинска намеса, въпреки че много често, различни средства за домашно лечение се използват, с цел съкращаване на продължителността му.[7] Понякога е необходимо медицинско лечение при хронични хълцания. Като метод за лечение, чрез операция за блокиране на нерви се прибягва по изключение.

Народни методиРедактиране

Народните средства за спиране на хълцането са често срещани и разнообразни, но не е документиран ефективен стандарт за спиране на хълцането. Някои от тези методи са:

  • задържане на дишането[8]
  • продължително преглъщане или бавно пиене на вода на малки глътки
  • дишане в хартиен плик – за повишаване съдържанието на СО2 в кръвта[8]
  • гаргара със студена вода
  • една чаена лъжичка захар на сухо(без вода)

Стряскането на хълцащия също може да доведе до спиране на хълцането, но не се препоръчва като алтернатива.

Медицински средстваРедактиране

Съществуват много медицински средства, но не е известно лечение, което да е особено ефективно.[9] Използвани са много лекарства, като баклофен, хлорпромазин, метоклопрамид, габапентин и др. Френичният нерв може временно да бъде блокиран с инжектиране на 0,5% прокаин или постоянно с двустранна фремикотомия или други форми на хирургично унищожаване на нерва, но дори това доста драстично лечение не помага в някои случаи.

Друг медицински подход е да се постави лидокаин 3% или гел 2% в ушния канал.[10]

Общество и култураРедактиране

Американецът Чарлз Озбърн е хълцал в продължение на 68 години (от 1922 до февруари 1990 г.), и е записан в Рекордите на Гинес, като „човекът с най-дългата атака от хълцания“ (приблизително 430 милиона).[11][12]

През 2007 г. тийнейджърката от Флорида Дженифър Мей спечели медийна слава с хълцане от около 50 пъти в минута за повече от пет седмици.[13][14]

От февруари 2007 г. състоянието на британеца Кристофър Сандс е било толкова влошено, че не е можел да яде или спи нормално в продължение на 27 месеца, период в които е направил около 10 милиона хълцания. В крайна сметка е било открито, че има тумор в мозъка, причинявайки му хълцане на всеки две секунди, по 12 часа на ден. Хълцането му е спряно през май 2009 г. след оперативна намеса.[15]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Wilkes, Garry. Hiccups. // eMedicine. Medscape, 2 август 2007. Посетен на 22 април 2009. (на английски)
  2. Gastroesophageal Reflux Disease. // A.D.A.M Medical Encyclopedia. PubMed Health. Архивиран от оригинала на 4 януари 2014. Посетен на 18 юли 2016. (на английски)
  3. Hiccup and apparent myoclonus after hydrocodone: review of the opiate-related hiccup and myoclonus literature.. // (на английски)
  4. Howes, D.. Hiccups: A new explanation for the mysterious reflex. // BioEssays 34 (6). 2012. DOI:10.1002/bies.201100194. p. 451 – 453. (на английски)
  5. Hiccups. // WebMD. Посетен на 6 февруари 2014. (на английски)
  6. Hiccups Happen!. // University of Maryland Hospital for Children. Архивиран от оригинала на 10 януари 2012. Посетен на 2 април 2012. (на английски)
  7. Hiccups. // Home Remedies. Посетен на 5 ноември 2011. (на английски)
  8. а б The Two Mechanisms That Make Hiccup Cures Actually Work. // Посетен на 16 септември 2016. (на английски)
  9. Hiccups. // The Merck Manual Online. Merck Sharp & Dohme, 2011. (на английски)
  10. Miracle hiccough cure gets the attention it deserves. // BMJ (Clinical Research Ed.) 333 (7580). December 2006. DOI:10.1136/bmj.39051.721632.3A. p. 1222. (на английски)
  11. In pictures | Guinness medical record breakers | Longest attack of hiccups. BBC News. Посетен на 2 юни 2013.
  12. Survivor of 68-Year Hiccup Spell Dies. // Omaha World-Herald. 5 май 1991. p. 2.B. (на английски)
  13. Florida girl hiccuping again after returning to school. // MSNBC, 16 март 2007. (на английски)
  14. 'Hiccup Girl' Jennifer Mee May Use Tourette's Defense, Says Lawyer. // CBS News, 27 октомври 2010. (на английски)
  15. Symons, Jane. So does holding your breath REALLY banish hiccups?. // The Sun. London, 8 май 2008. (на английски)