Хърсово (град)

(пренасочване от Хършова)
Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.

Хърсово или Хършова (на румънски: Hârşova) e град в окръг Кюстенджа, Северна Добруджа, Румъния. Има население от 11 198 жители. Намира се на десния бряг на река Дунав.

Хърсово
Hârşova
— град —
      
Герб
Църквата
Църквата
44.6833° с. ш. 27.9519° и. д.
Хърсово
Страна Румъния
ОкръгКюстенджа
Площ109,02 km²
Надм. височина20 m
Население11 198 души (2002)
Официален сайтwww.primaria-harsova.ro
Хърсово в Общомедия

В Античността тук е съществувал кастелът Карсий (Carsium), унищожен от варварските нашествия. Днешното селище води началото си от средновековната българска крепост Хърсово, чиито останки все още личат.[1] Изградена е през 6 – 7 век.[2] Името е със средновековен произход от старобългарското име Хърс (Хръс, Хриз), вероятно на местен първенец.

През античността и средновековието оттук са тръгвали, покрай влашката гора на запад, двата пътя за земята Бърса – преминаващи през Талазкия и Татарския проходи.

През 1388 година е превзето от османските нашественици водени от Али паша. През XVI и XVII век е споменато в османски документи като касаба в Туна вилает.[2]

От 1870 година спада към Доростоло-Червенската митрополия на Българската екзархия. По Санстефанския мирен договор градът остава в пределите на Румъния.[2]

Личности

редактиране
Родени в Хърсово
  •   Васил Георгиев, български опълченец, на 23 май 1877 година постъпва като доброволец в I рота на II дружина на Българското опълчение, напуска Опълчението на 19 октомври 1877 година[3]

Източници

редактиране
  1. trakia-tours // Архивиран от оригинала на 2018-03-06. Посетен на 2018-03-05.
  2. а б в „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 12 (УНИ-Я), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-34-0, стр. 4679.
  3. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 250 - 251.