Доростолска епархия

Доростолската епархия на Българската православна църква е със седалище в Силистра и архиерейски наместничества в Силистра, Тервел и Дулово.

Доростолска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
Facade of Church of St. Peter and Paul - Silistra - Bulgaria (29257381988).jpg
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Силистра
Катедрална църква Св. св. Петър и Павел
Архиерейски наместничества Тервел
Дулово
Дата на основаване около 390 година
Предстоятел Яков
Сан митрополит
Брой манастири 2
Брой църкви 51
Доростолска епархия в Общомедия

ИсторияРедактиране

Доростолската епархия е сред най-старите епархии по българските земи. Тя е създадена около 390 г. Първият известен епископ е Авксентий, ученик и последовател на св. Вулфила.

В ΧΙΧ век българското църковно движение в епархията, поради хетерогенността на православното население в народностно отношение, е доста неравномерно. Вестта за създаването на Българската екзархия в 1870 година е посрещната от българите в епархията тържествено и общините се отказват от Патриаршията. Българите в Черна вода, например, заявяват, че „усетили нужда... та се съединихме сички под име Народна бъгарска община в Черна вода“. Деветдесетте български семейства в Пашакъшла приветстват „радостното решение на църковния ни въпрос“ и молят Тулчанската българска община да им съдейства, за да бъдат приети под върховенството на Екзархията и да им се пратят български свещеници. Такива писма има от Гаргалък, Сарънасуф, Махмудия. В Силистра 1500 влашки фамилии от града и окръжието отправят писмо до Силистренската българска община за създаване на общо „Силистренско българско и влашко общество“,[1] под върховенството на Екзархията, в което двете народности да запазят самостоятелност при езика на богослужението и училищата.[2] На това движение се противопоставя митрополит Дионисий. По думите на Зина Маркова:

Енергичен и комбинативен, Дионисий развива голяма активност, за да се задържи Силистренската епархия, опитвайки се да ѝ издействува статут на смесена епархия, т. е. официално да се признае правото там да резидират представители както на Екзархията, така и на Патриаршията. За тази цел той организира събиране на подписи за принадлежност към неговото църковно ведомство. Освен на гърците и гърчеещите се фамилии той разчита на молдовани, власи и руснаци, на колебливите и наплашени българи. Служи си с интриги, лъжи, заплашвания, разпространява служа, че българският църковен въпрос все още не е окончателно решен, че всички които минак към българската църква, ще плащат огромен дълг, преследва и наказва българските свещеници.[2]

Българските дейци в центровете на епархията Тулча и Силистра предупреждават отделните общини да не вярват на владиката, информират Привременния екзархийски съвет за дейността му, като молят за застъпничество пред властите, и сами се обръщат към великия везир, че Дионисий нарушава Фермана за Българската екзархия, който признава Доростолската епархия за чисто екзархийска и молят за отстраняването му от епархията.[2]

В 1872 година[3] Дионисий е принуден да напусне митрополията в Силистра и се мести в Тулча, където разчита на гръцката колония и на приятеля си Исмаил бег, управител на града.[2] Новият български митрополит Григорий Доростолски и Червенски обикаля епархията си и пристига в Тулча, където влиза в съревнование с Дионисий за привличането на влашкото население. Според френския консул Еме Адриен Лангле Григорий действа внимателно, а Дионисий - безскрупулно. Въпреки подкрепата на Исмаил бег, към ноември 1872 година освен 220 от общо 300 влашки къщи в Турча, българският митрополит е признат от селата Бештепе, Сарънасуф, Аджигьол, Къшла, Зебил, Каталой и други. Проекзархийската пропаганда обхваща и 60-те румънски села на санджака и Григорий печели и четирима румънски свещеници и учителя в румънското училище.[4]

За спечелването на власите играе голяма роля окръжното на митрополит Григорий, в което са изложени принципите на отношението на Българската екзархия към влашкото население: то ще има отделна община, чийпо председател, избиран от общината и одобряван от българския митрополит, ще раздава вулите, като задържа по 6 гроша от всяка за нуждите на общината, а 7 гроша ще предава на владиката за общоепархийски разходи и ще задържа по 2 гроша от владичината от венчило. Митрополитските актове ще са и на влашки.[4]

Проведеният референдум завършва с незначително мнозинство за екзархистите,[4] поради толерирането от страна на властите на патриаршистите. Исмаил бег обаче скоро е отзован, но и Григорий е принуден да напусне Тулча и позициите на екзархистите се разклащат. С пристигането на епископ Климент Браницки положението се стабилизира, но в началото на 1875 година Дионисий печели владеенето на храма „Свети Николай“ и екзархистите строят свой - „Свети Георги“.[5]

Старозагорското въстание се отразява зле на екзархийското дело в Тулча, тъй като властите подлагат българите на преследвания.[5]

МитрополитиРедактиране

Доростолски митрополитиРедактиране

  • Леонтий (оловен печат от ок. 1055 г., споменат в 1072 г.)[6]
  • Христофор (оловен печат от ок. 1085 г.[7], споменат през 1082 г.[8])
  • Лъв (споменат през 1166 г.)[9]
  • Захарий (споменат в 1360 г.)[10]
  • Калист (споменат в 1438 – 39 г.)[11]
  • Партений (споменава се през 1564,[12] януари 1565 и април 1580[13] г.)
  • Григорий (споменава се през май 1590[14] и юни 1591[15] г.)
  • Йоасаф (споменат през януари 1605 г.)[16]
  • Митрофан (избран през август 1618 г.)[17]
  • Йоаким (споменат на 27.06.1618,[18] отстранен през април 1628 г.[19] и наново през 1633[20] г.)
  • Мелетий (споменат в 1622,[21] отстранен през 1626[22] г.)
  • Антоний (избран през август 1623, споменат на 24.09.1628)[23]
  • Григорий (споменат през 1631 г.)[24]
  • Антоний (избран на 22.03.1633, свален през 1637 и повторно август 1643[25] г.)
  • Еремия (избран през октомври 1637 г.)[26]
  • Паисий (избран в края на 1647 г.)[27]
  • Антоний (до 16.03.1650 г.)[28]
  • Макарий (избран през юли 1651,[29] отстранен през март 1674[30] г.)
  • Дионисий (избран на 21.03.1674)[31]
  • Макарий (споменат през март 1677[32] и октомври 1684[33] г.)
  • Генадий (споменат в 1682[34] и 1683[35] г.)
  • Партений (споменат през февруари 1687-март 1689 г.)[36]
  • Атанасий (споменаван от юли 1691 до октомври 1710 г.)[37]
  • Йеротей, светско име Йоан Комнин[38] (избран в 1710,[39] починал в Букурещ през 1719[40] г.)
  • Серафим (1719 – 1725)[41]
  • Константин (1725 – 1734)[42]
  • Вартоломей (избран през ноември 1734,[43] преместен през 1764[44] г.)
  • Кирил (избран и починал в 1764 г.)[45]
  • Партений (избран през юли 1764, отстранен в 1790 г.)[46]
  • Григорий Ι, бивш варненски митрополит (избран през декември 1790, оттеглил се през 1800 г.)[47]
  • Григорий ΙΙ, бивш варненски митрополит (избран през септември 1800, оттеглил се през януари 1806 г.)[48]
  • Кирил (избран през януари 1806, напуснал към април 1813 г.)[49]
  • Калиник (избран през април 1813, преместен през 1821 г.)[50]
  • Антим (избран през март 1821, напуснал през септември 1836 г.)[51]
  • Григорий (избран през ноември 1836, починал в 1839/40 г.)[52][53]
  • Йероним (избран през януари 1840, починал в 1851 г.)[54]
  • Дионисий II Доростолски (избран на 18.11.1851,[55] до 1876 г.)

Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе)Редактиране

 
Амвросий Доростолски

Доростолски митрополитиРедактиране

МанастириРедактиране

Доростолска епархия има 2 манастира:

ХрамовеРедактиране

Катедрален храмРедактиране

Храмове по духовни околииРедактиране

Доростолската епархия има 51 църковни настоятелства[56].

    • Храм „Св. Троица“ – с. Айдемир
    • Храм „Св. Димитрий“ – с. Калипетрово
    • Храм „Св. пророк Илия“ – с.проф. Иширково
    • Храм „Св. пророк Илия“ – с. Бабук
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ – с. Българка
    • Храм „Св. Димитрий“ – с. Срацимир
    • Храм „Св. Троица“ – с. Кайнарджа
    • Храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Светослав
    • Храм „Св. Димитрий Солунски“ – с. Гарван
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ – с. Попина
    • Храм „Рождество на Пресвета Богородица“ – с. Поляна
    • Храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Сребърна
    • Храм „Св. Димитрий“ – с. Ветрен
    • Храм „Св. Йоан Рилски“ – с. Сърпово
    • Храм „Св. Петка Еливатска“ – с. Брадвари
    • Храм „Св. Йоан Кръстител“ – с. Смилец
    • Храм „Св. вмчк. Георги“ – гр. Дулово
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Прохлада
    • Храм „Рождество на св. Йоан Кръстител“ – с. Козяк
    • Храм „Св. Архидякон Стефан“ – с. Секулово
    • Храм „Св. вмчк. Димитър“ – с. Межден
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Окорш
    • Храм „Св. Успение Богородично“ – с. Грънчарово
    • Храм „Св. Възнесение Господне“ – с. Искра
    • Храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Ирник
    • Храм „Св. Кирил и Методий“ – с. Добротица
    • Храм „Св. Димитрий“ – с. Ситово
    • Храм „Св. Константин и Елена“ – с. Слатина
    • Храм „Св. Троица“ – гр. Алфатар
    • Храм „Св. вмчк. Димитър“ – с. Цар Асен
    • Храм „Св. вмчк. Георги“ – с. Васил Левски
    • Храм „Св. Димитрий“ – гр. Тервел
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ – гр. Тервел
    • Храм „Св. Троица“ – с. Карапелит
    • Храм „Св. Троица“ – с. Безмер
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Алеково
    • Храм „Св. Петка“ – с. Честименско
    • Храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ – с. Жегларци
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Нова Камена
    • Храм „Св. вмчк. Димитрий“ – с. Кладенци
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ – с. Кутловица
    • Храм „Св. Успение Богородично“ – с. Кочмар
    • Храм „Св. Кирил и Методий“ – с. Орляк
    • Храм „Св. мъченици Марк и Юли Доростолски“ – с. Господиново
    • Храм „Св. мчца Неделя“ – с. Майор Ценович
    • Храм „Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов“ – с. Казимир
    • Храм „Успение Богородично“ – с. Грънчарово
    • Храм „Вси Светии“ – с. Окорш

БележкиРедактиране

  1. Маркова, Зина. Българската екзархия (1870 – 1879). София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 112.
  2. а б в г Маркова, Зина. Българската екзархия (1870 – 1879). София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 113.
  3. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Δρύστρας κυρός Διονύσιος. (;-1879). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 22 март 2020 г.
  4. а б в Маркова, Зина. Българската екзархия (1870 – 1879). София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 114.
  5. а б Маркова, Зина. Българската екзархия (1870 – 1879). София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 115.
  6. www.pbw.kcl.ac.uk
  7. www.pbw.kcl.ac.uk
  8. Gouillard, J. Le procès officiel de Jean l′Italien. Les actes et leurs sous-entendus. – Travaux et Mémoires, 9, 1985, 137, 141.
  9. 237 Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col.
  10. Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  11. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996. № 10472
  12. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 343
  13. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 137
  14. Γερμανός, 137
  15. Fedalto, 343
  16. Γερμανός, 137
  17. Γερμανός, 137
  18. Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 250.
  19. Αποστολόπουλος, Μιχαηλάρης, 400.
  20. Γερμανός, 138.
  21. Fedalto, 343
  22. Γερμανός, 138
  23. Fedalto, 343
  24. Fedalto, 343
  25. Γερμανός, 138; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 173 – 174, 400, 417.
  26. Αποστολόπουλος, Μιχαηλάρης, 418.
  27. Fedalto, 343
  28. Fedalto, 343
  29. Fedalto, 344; срв. Γερμανός, 138 – 139
  30. Γερμανός, 139; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 372 – 373.
  31. Γερμανός, 139
  32. Γερμανός, 139
  33. Fedalto, 344
  34. Γερμανός, 139
  35. Fedalto, 344
  36. Γερμανός, 139
  37. Γερμανός, 139; Miladinova, N. The Panoplia Dogmatike by Euthymios Zygadenos: A Study on the First Edition Published in Greek in 1710. Leiden, 2014, 79 – 83.
  38. Cicani, O., Cernovodeanu, P. Contribution a la connaissance de la biographie et de l'oeuvre de Jean (Hierothée) Comnène (1668 – 1719). – Balkan Studies, 12, 1971, 143 – 186; Nicol, D. The Doctor-Philosopher John Comnen of Bucharest and His Biography of the Emperor John Kantakouzenos. – Revue des études sud-est européennes, 9, 1971, 511 – 526.
  39. Fedalto, 344
  40. Γερμανός, 139
  41. Fedalto, 344
  42. Fedalto, 344
  43. Fedalto, 344
  44. Γερμανός, 140
  45. Γερμανός, 140
  46. Γερμανός, 140
  47. Γερμανός, 140
  48. Γερμανός, 140
  49. Γερμανός, 140 – 141
  50. Γερμανός, 141
  51. Duminica, I. Date noi despre Mitropolitul de Silistra Antim (1778−1836). – Revista de etnologie şi culturologie, 16, 2014, 105 – 113; Думиника И. Иностранное духовенство в Бессарабии первой половины XIX в.: Силистренский митрополит Анфим (1778−1836). – Русин: международный исторический журнал, 4, 2013, 53 – 64 53 – 64.
  52. Γερμανός, 141
  53. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 54. Посетен на 12 август 2014.
  54. Γερμανός, 141
  55. Γερμανός, 140 – 141
  56. Доростолска епархия

Външни препраткиРедактиране