ПФК Славия (София)

(пренасочване от ПФК Славия)

Славия е български футболен отбор от София, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Клубните цветове са бяло и черно.

Славия (София)
Slavia-emblem.png
Емблема на футболния клуб
Прозвище „белите“
„бялата лавина“
Основан 10 април 1913 г.;
преди 108 години
 (1913-04-10)[1]
Държава България
Стадион Славия
Капацитет 25 556
Собственик Flag of Bulgaria.svg Младен Михалев
Президент Flag of Bulgaria.svg Венцеслав Стефанов
Треньор Flag of Serbia.svg Златомир Загорчич
Първенство Първа лига
2020/21 Първа лига, 11-то
Спонсор bet365
Екипировка Flag of Germany.svg Улшпорт
Уебсайт www.pfcslavia.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ПФК Славия в Общомедия

Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Най-доброто му постижение в европейските клубни турнири е полуфинал в Купата на носителите на национални купи през сезон 1966/67. В класацията на най-добрите европейски отбори за XX век на Международната федерация за футболна история и статистика Славия заема 150 място.

ИсторияРедактиране

Създаване и първи успехиРедактиране

 
Протокол №1, с който се създава „Славия“

На 10 април 1913 г. няколко младежи, живеещи в района на Руски паметник, представители на гимнастическия отбор „Развитие“, създаден през 1910 г., и футболния отбор Ботев, създаден през 1909 г., вземат решение да се обединят в единен клуб. Името „Славия“ избират като символ на славянството, но и защото вече са чували за едноименния чешки отбор, от който се надяват да получат поощрение. За пръв председател е избран Димитър Благоев – Пальо – 21-годишен студент. На 11 август 1913 г. е изигран първият официален мач – победа с 1:0 срещу ФК 13. Голмайстор е Борис Шаранков.

През сезон 1928 „Славия“ става за първи път шампион на България, като на финала на Държавното първенство побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943.

Полуфинал в КНКРедактиране

През 1963 г. „Славия“ печели Купата на България и дебютира в европейските клубни турнири (ЕКТ). Отпада с общ резултат 1:2 от унгарския МТК. През 1966/67 става първият български отбор, достигнал до полуфинал в турнира. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в „Славия“ играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев, Димитър Ларгов и Димитър Костов.[2]

ЖСК „Славия“ и вътрешни успехиРедактиране

През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК „Славия“. През 1971 г. двата отбора отново тръгват по самостоятелен път, като активът на ЖСК „Славия“ е прибавен към този на „Славия“. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели и два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое.

През 1980-те отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. – румънския Арджеш.

 
Стоян Коцев – Кано извежда „Славия“ до дубъл

Ерата на КаноРедактиране

В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев – Кано, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. „Славия“ става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме под диктовката на президента си Томас Лафчис.

 
„Славия“ преди контрола с Лудогорец на 28 януари 2011 г.

8-а национална купа и отново в ЕвропаРедактиране

През 2010/11 „Славия“ достига до финал за Купата на България, но губи от ЦСКА с 0:1.

През 2017/18 отборът печели 8-ата си Купа на България след драматична победа след дузпи във финала срещу Левски (София) с 4:2. Тимът се класира за участие в ЕКТ и елиминира финландския Илвес в Лига Европа. Следващият му съперник Хайдук (Сплит) обаче се оказва непреодолимо препятствие.

НастоящеРедактиране

Сезон 2019/20 е един от най-успешните в историята на клуба. Тимът успява в последния кръг от шампионата да победи шампиона Лудогорец и да изпревари Левски, заемайки 3 място в крайно класиране – най-доброто класиране на „Славия“ от златния сезон на Кано.

Участва и в Лига Европа 2020/21, но е елиминиран от албанския Кукъс в единствен мач в Албания, наложен от кризата с коронавирусната инфекция.

НаименованияРедактиране

  • Славия (1913 – 1945)
  • Славия-45 (1945 – 1946)
  • Славия (1946 – 1949)
  • Строител (1949 – 1950)
  • Ударник (1951 – 1957)
  • Славия (1957 – 1969)
  • ЖСК Славия (1969 – 1971)
  • Славия (от 1971 г.)

УспехиРедактиране

 
Купата на България, спечелена през 2018 г.
Първа лига
Купа на България
Суперкупа на България
Балканска купа
  •   Носител на купата (2) – 1986 и 1988
Купа Интертото
  •   Носител на купата1977

СтадионРедактиране

 
Стадион „Славия“

Стадион „Славия“ е клубният стадион на „Славия“. Намира се в квартал „Овча купел“ в столицата. Първоначално на 3 октомври 1923 г. с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник, където построява първия си стадион. Впоследствие през 40-те съоръжението е разрушено. На 12 март 1958 г. започва изграждането на сегашния спортен комплекс на „Славия“. На 17 март 2019 г. „Славия“ изиграва първия си мач на осветление на стадиона в мач срещу „Етър“, след като такова е поставено в края на 2018 г. поради изискванията към участниците в елитното първенство.

Стадионът разполага с 25 556 места и е един от най-големите в България. Размерите на игралното поле са 105 м на 68 м. Спортният комплекс включва още две тренировъчни игрища, мултифункционална зала и ледена пързалка за 2000 зрители.

От 2009 г. Младежкия национален отбор на България играе срещите си на него.

Последните 10 сезонаРедактиране

Сезон Първенство Място М П Р З ГР Т Купа на България
2010/11 „А“ група 1 1/16-финал
2011/12 „А“ група 12 1/16-финал
2012/13 „А“ група 13 1/16-финал
2013/14 „А“ група 6 1/32-финал
2014/15 „А“ група 13 1/32-финал
2015/16 „А“ група 2 не участва
2016/17 Първа лига 10 1/32-финал
2017/18 Първа лига 1 1/8-финал
2018/19 Първа лига 3 1/16 финал
2019/20 Първа лига 11 29 6 8 15 26:50 26 1/4-финал

Участия в Европейските клубни турнириРедактиране

Сезон Турнир Етап Отбор Домакин Гост Резултат
1963 – 64 КНК 1/16 финал   МТК (Будапеща) 1:1 0:1 1:2  
1964 – 65 КНК 1/16 финал   Корк Селтик 1:1 2:0 3:1  
КНК 1/8 финал   Лозанспорт (Лозана) 1:0 1:2 2:2  
1966 – 67 КНК 1/16 финал   Суонзи Таун 4:0 1:1 5:1  
КНК 1/8 финал   Расинг (Страсбург) 2:0 0:1 2:1  
КНК 1/4 финал   Сервет (Женева) 3:0 0:1 3:1  
КНК полуфинал   Рейнджърс (Глазгоу) 0:1 0:1 0:2  
1968 – 69 Купа на панаирните градове предварителен кръг   Абърдийн 0:0 0:2 0:2  
1969 – 70 Купа на панаирните градове предварителен кръг   Валенсия 2:0 1:1 3:1  
Купа на панаирните градове 1/16 финал   Килмарнък 2:0 1:4 3:4  
1970 – 71 Купа на панаирните градове 1/32 финал   Хайдук (Сплит) 1:0 0:3 1:3  
1972 – 73 КНК 1/16 финал   Шалке 04 (Гелзенкирхен) 1:3 1:2 2:5  
1973 – 74 УЕФА 1/16 финал   Динамо (Тбилиси) 2:0 1:4 3:4  
1975 – 76 КНК 1/16 финал   Щурм (Грац) 1:0 1:3 2:3  
1980 – 81 КНК 1/16 финал   Легия (Варшава) 3:1 0:1 3:2  
КНК 1/8 финал   Спарта (Прага) 3:0 0:2 3:2  
КНК 1/4 финал   Фейенорд (Ротердам) 3:2 0:4 3:6  
1982 – 83 УЕФА 1/32 финал   Сараево 2:2 2:4 4:6  
1988 – 89 УЕФА 1/32 финал   Партизан (Белград) 0:5 0:5 0:10  
1990 – 91 УЕФА 1/32 финал   Омония (Никозия) 2:1 2:4 4:5  
1991 – 92 УЕФА 1/32 финал   Осасуна (Памплона) 1:0 0:4 1:4  
1995 – 96 УЕФА 1/32 финал   Олимпиакос (Пирея) 0:2 0:1 0:3  
1996 – 97 УЕФА предварителен кръг   Инкарас-Грифас (Каунас) 4:3 1:1 5:4  
УЕФА 1/32 финал   Тирол (Инсбрук) 1:1 1:4 2:5  
2016 – 17 Лига Европа предварителен кръг   Заглембе (Любин) 1:0 0:3 1:3  
2018 – 19 Лига Европа предварителен кръг   Илвес Тампере 2:1 1:0 3:1  
Лига Европа предварителен кръг   Хайдук Сплит 0:1 2:3 2:4  
2020 –21 Лига Европа предварителен кръг   ФК Кукъс 2:1 2:1  

Настоящ съставРедактиране

Към 5 септември 2021 г.

Вратари
01   Георги Петков  
12   Иван Дерменджиев
21   Светослав Вуцов
Защитници
03   Ертан Томбак
04   Людовик Соарес
05   Мартин Атанасов
06   Костадин Велков
20   Марко Ихарош
23   Емил Виячки
37   Венцислав Керчев
55   Андреа Христов
Халфове
07   Питър Макрилос
10   Радослав Кирилов
16   Кемело Нгуена
17   Ерол Дост
18   Димитър Стоянов
22   Дарко Тасевски
71   Емил Стоев
73   Иван Минчев
77   Георги Вълчев
88   Тони Тасев
Нападатели
11   Кристиан Добрев
19   Мартин Сораков


Технически щабРедактиране

Име Длъжност
  Златомир Загорчич Старши треньор
  Мартин Кушев Помощник-треньор
  Владимир Иванов Помощник-треньор
  Радостин Станев Треньор на вратарите
  Милан Димитрич Кондиционен треньор
  д-р Любен Ангелов Лекар
  Виктор Раковски Рехабилитатор
  Иван Златев Рехабилитатор
  Венцислав Савов Домакин

Почетна листаРедактиране

Най-много мачовеРедактиране

 
Андрей Желязков има 338 мача с екипа на Славия
Име Мачове
1 Андрей Желязков 338
2 Атанас Александров 317
3 Иляз Алиев 306
4 Божидар Григоров 301
5 Георги Гугалов 293
6 Иван Хайдарлиев 264
7 Александър Шаламанов 262
8 Чавдар Цветков 255
9 Иван Илиев 247
10 Любен Тасев 241

Най-много головеРедактиране

 
Мартин Кушев има 53 гола за Славия
Име Голове
1 Андрей Желязков 136
2 Божидар Григоров 128
3 Чавдар Цветков 104
4 Александър Василев 100
Петър Александров 100
6 Добромир Ташков 97
7 Атанас Александров 59
8 Иляз Алиев 55
9 Мартин Кушев 53
10 Михаил Мишев 51

ХимнРедактиране

Композиран е от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов. За първи път е огласен на 1 май 1919 г.

„Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.

Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.

И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.

От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.“

Известни футболистиРедактиране

Футболисти на Славия са ставали 5 пъти „футболист № 1 на България“: Александър Шаламанов (1963 и 1966), Симеон Симеонов (1968), Божидар Григоров (1976) и Андрей Желязков (1980). В същото време 6 „бели“ нападатели са се окичвали с голмайсторския приз в „Първа лига“: Крум Милев (1938), Димитър Исаков (1952), Добромир Ташков (1954 и 1958), Александър Василев (1959) и Тодор Праматаров.

Известни привърженици[3][4][5]Редактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ФК Славия – визитна картичка. // bgclubs.eu. Посетен на 2020-12-08.
  2. Преди 45 г. „Славия“ играе първия европейски полуфинал в българския футбол. // Официален сайт на ПФК Славия, 2012-04-19. Посетен на 2020-12-08.
  3. Савов, Михаил. Благородната Славия навършва 95 г. днес. // Благородната Славия на 95 г.. 10.04.2008.
  4. Димитър Пенев. Сълзи и фойерверки за 100 години „Славия“. // 11 април, 2013.
  5. Обръщение на сдружение „Славия“, което е подкрепено от известни личности. // ПФК Славия. 22 май, 2017 г.

Външни препраткиРедактиране