Отваря главното меню

Тази статия представя държавното първенство на България по футбол през сезон 1926 г.. Шестте регионални спортни федерации са разформировани и на тяхното място са създадени Окръжни спортни области, обхващащи по-малка площ. Играе се по системата директни елиминации в един мач. При равенство се назначава допълнително време, а при ново равенство - мачът се преиграва на следващия ден на същото място. Финалът се играе в София. На победителят се връчва и Царската купа.

УчастнициРедактиране

1 кръгРедактиране

2 кръгРедактиране

3 кръг – 1/2 финалиРедактиране

ФиналРедактиране

Първи мачРедактиране

22 август 1926, гр. София
Славия (София) 1:1 Владислав (Варна)

Голмайстори:

Втори мачРедактиране

7 април 1927, гр. София
Славия (София) 0:3 (служ.) Владислав (Варна)
  • Преиграването на финала трябва да се проведе на следващия ден – 23 август 1926 г., но реферът Г. Григоров (основател на СК Славия), не се явява. Съгласно действащия тогава правилник, капитаните на двата отбора Стефан Чумпалов (Славия) и Егон Терцета (Владислав) трябва да определят със споразумение по между си негов заместник. До съгласие обаче не се стига. Два дни по-късно БНСФ присъжда служебна загуба на Владислав и обявява Славия за държавен първенец. Владислав оспорва това решение пред Арбитражния съд, който го отменя.
  • На 5 декември на 4-тия федерален конгрес в Бургас е взето решение да се проведе нов финал. Насрочена е датата 26 декември 1926 г. Двата отбора са съгласни, но Софийската окръжна спортна област забранява на Славия да играе. БНСФ насрочва нова дата на финала – 7 април 1927 г. На определената дата и час на терена се явява само отборът на Владислав. Присъдена му е служебна победа с 3:0 и титлата на България.

Държавен първенецРедактиране

ИзточнициРедактиране