Цветана Табакова

българска оперна певица

Цветана Борисова Табакова е българска оперна певица – сопран.

Цветана Табакова
българска певица
Портретна снимка на Цветана Табакова. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Цветана Табакова. Източник: ДА „Архиви“
Родена
Починала
6 ноември 1936 г. (31 г.)
Учила вНационална музикална академия
Музикална кариера
Инструментивокал
ГласСопран
НаправлениеОпера
Активност1924-1936 г.

Биография редактиране

Цветана Табакова е родена на 27 януари 1905 година в Брезник в семейството на офицер.[1] Като малка живее и учи във Враца.[2]

На 19-годишна възраст, през 1924 година, постъпва в Държавната музикална академия в певческия клас на Иван Вулпе. Скоро след началото на следването си талантът ѝ е забелязан, и от през 1924 година започва работа като редовен изпълнител в трупата на Софийската народна опера, където пее до смъртта си през 1936 година. От този период някои от най-успешните ѝ изпълнения са в ролите на Флора от „Травиата“ на Верди и на Фредерик от „Миньон“ на Амброаз Тома.[3]

През 1927 година Табакова прави кратка частна специализация в Париж при вокалния педагог П. Дюпре.[3]

През 1932 година печели сребърен медал и диплом от Международния конкурс за певци във Виена. При един от концертите си от това време тя е забелязана от световноизвестния руски бас Фьодор Шаляпин, който я канил да му партнира в ролята на Ярославна в лондонската постановка на операта на Бородин „Княз Игор“.[3][2]

Табакова умира внезапно на 6 ноември 1936 година, ненавършила 31 години. Архивният ѝ фонд се пази в Централен държавен архив, № 419. Нейни записи от 1936 година (на оперни роли и песни на Добри Христов) се съхраняват в Златния фонд на БНР.[4]

Роли в операта редактиране

За относително кратката си артистична кариера от 12 години, Цветана Табакова се въплъщава в над 30 първостепенни и второстепенни роли от сопрановия репертоар на Софийската народна опера. Понякога разучава по няколко роли едновременно.

  • 1924 – Фредерик в „Миньон“ от А. Тома,
  • 1924 – Джована в „Риголето“ от Дж. Верди,
  • 1924 – Мерцедес в „Кармен“ от Ж. Бизе,
  • 1926 – Неда в „Палячо“ от Р. Леонкавало,
  • 1925 – Жрицата в „Аида“ от Дж. Верди,
  • 1925 – Квачка в „Майска нощ“ от Н. Римски-Корсаков,
  • 1925 – Мюзета в „Бохеми“ от Дж. Пучини,
  • 1925 – Татяна в „Евгений Онегин“ от П. И. Чайковски,
  • 1926 – Хлоя в „Дама пика“ от П. И. Чайковски,
  • 1927 – Елен в „Лакме“ от Л. Делиб,
  • 1927 – Леонора в „Трубадур“ от Дж. Верди,
  • 1927 – Евридика в „Орфей и Евридика“ от К. В. Глук,
  • 1928 – Рахил в „Еврейката“ от Ж. Ф. Халеви,
  • 1928 – Тоска в „Тоска“ от Дж. Пучини,
  • 1929 – Купава в „Снежанка“ от Н. Римски-Корсаков,
  • 1930 – Агата във „Вълшебния стрелец“ от К. М. фон Вебер,
  • 1930 – Турандот в „Турандот“ от Дж. Пучини,
  • 1931 – Дона Анна в „Дон Жуан“ от В. А. Моцарт,
  • 1930 – Сента в „Летящия холандец“ от Р. Вагнер,
  • 1931 – Елизабет в „Танхойзер“ от Р. Вагнер,
  • 1931 – Сантуца в „Селска чест“ от П. Маскани,
  • 1932 – Аляна в „Княз отшелник“ от В. Бобчевски,
  • 1932 – Мадлен дьо Коани в „Андре Шение“ от У. Джордано,
  • 1932 – Ярославна в „Княз Игор“ от А. Бородин,
  • 1933 – Адриана Лекуврьор в „Адриана Лекуврьор“ от Ф. Чилеа,
  • 1933 – Аида в „Аида“ от Дж. Верди,
  • 1933 – Латина в „Страхил Войвода“ от П. Наумов,
  • 1933 – Мими в „Бохеми“ от Дж. Пучини,
  • 1934 – Елза в „Лоенгрин“ от Р. Вагнер,
  • 1934 – Луиза в „Луиза“ от Г. Шарпантие,
  • 1934 – Леонора в „Силата на съдбата“ от Дж. Верди,
  • 1936 – Лиза в „Дама пика“ от П. И. Чайковски,
  • 1936 – Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Г. Доницети,
  • 1936 – Реция в „Оберон“ от К. М. фон Вебер,
  • 1936 – Сестра Анджелика в „Сестра Анджелика“ от Дж. Пучини,
  • 1936 – Царица Мария в „Цар Калоян“ от П. Владигеров.[3]

Източници редактиране

  1. Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 57-59.
  2. а б Шаляпин искал да пее с Цветана Табакова Архив на оригинала от 2016-06-24 в Wayback Machine., Людмила Габровска, в. „Новинар“, 16 септември 2006
  3. а б в г Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 419. (на български)
  4. Спомен за Цветана Табакова, сайт на БНР, 2 ноември 2011

Външни препратки редактиране