Цветан Пешев (писател)
Цветан Пешев е български писател и журналист. Пише в областта на детския разказ и детската приказка, автор е на новели и повести за възрастни, както и на хумористична проза.
| Цветан Йорданов Пешев | |
| Роден | 21 септември 1941 г. |
|---|---|
| Починал | 6 април 2022 г. |
| Професия | редактор, писател |
| Националност |  България |
| Жанр | детска литература, хумористична проза, новели и повести за възрастни |
| Награди | „Чудомир“ (1999) |
| Деца | син и дъщеря |
Биография и творчество редактиране
Роден е на 21 септември 1941 г. в село Бреница. Родителите му – Вълкана и Йордан Пешеви, са учители в село Глава, после в Крушовица, Оряховско, а от 1949 г. се установяват в град Кнежа, където той завършва началното, основното и средното си образование.[1]
Единадесетгодишен изпраща първата си дописка до в. „Септемврийче“. На шестнадесет години вече е един от най-изявените дописници на околийския вестник „За богат урожай“. По това време публикува и първия си разказ „Как станах поет“ – в списание „Първи стъпки“, издание на литературно-творческия кръжок „Христо Ботев“. От есента на 1959 г., като войник в Стара Загора сътрудничи активно на военния печат и радио-уредбата на поделението.
Завършва Журналистика в Софийския държавен университет. По време на следването си активно сътрудничи на Радио София, вестниците „Септемврийче“ и „Студентска трибуна“, сп. „Дружинка“, „Пламъче“ и други.
През 1966 година публикува първата си книга – сборник с разкази за деца „Всеки си има песен“, под редакцията на Емилиян Станев.
През 1967 година започва работа като редактор в списание „Смяна“, а по-късно работи и в Агенция „София Прес“, БНР, издателство „Отечество“, издателска къща „Иван Вазов“ и в Дома на детската книга. Някои от творбите му са екранизирани – „Трите златни лъвчета“, „Саби и мечове“.
Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и филмовото сдружение „Филмаутор“. Има публикации във вестник „Стършел“. Носител на наградата „Чудомир“, 1999 година.
Негови творби са превеждани на полски и украински език.
Библиография редактиране
- „Всеки си има песен“ (разкази), 1966.
- „Стъклени скривалища“ (разкази), 1969.
- „Няколко дена разходка из българските места“ (съвместно с Кольо Николов и Станислав Стратиев), 1969.
- „Хвърчилото“ – документална проза, 1979.
- „Трите златни лъвчета“ – приказки, 1980.
- „Премеждия“ – новели, 1984.
- „Далечната страна Окшотия“ – приказни повести, 1987.
- „Конят на оградата“ – приказка, 1990.
- „Коза ли е, риба ли е“ – хумористична проза, 2006.
Награди и отличия редактиране
- През 1999 г. е удостоен с награда „Чудомир“.
Памет редактиране
Неговото име носят:
Източници редактиране
- Бонев, Христо. Следи в полето на Кнежа, 2010.
Външни препратки редактиране
- Тодор Коруев, Цветан Пешев живее с каднудите, в-к Дума, 26 октомври 2006