Целуване на ръка

Целуването на ръка е жест, показващ учтивост, вежливост, възхищение или дори преданост от един човек към друг.

Целуването на ръка се инициира от лицето, което получава поздрава, като подава ръката си с дланта надолу; или от лицето, което поздравява, като подава ръка, за да хване ръката на получателя. Човекът, който целува, се покланя към предложената ръка и (често символично) докосва кокалчетата с устни, като същевременно леко държи предложената ръка. Въпреки това, устните всъщност не докосват ръката в съвременната традиция, особено в официална среда, където всякакви интимни или романтични нюанси могат да бъдат крайно неподходящи. Жестът е кратък, трае по-малко от секунда.

Целуването на ръка се превръща в рядкост и най-вече е ограничено до консервативната висша класа или сред дипломатите.

Френският президент Еманюел Макрон целува ръка на първата дама на САЩ Мелания Тръмп, 2018 г.

Рицарски жест

Произход на жеста

Целуването на ръка се е считало за уважителен начин за един джентълмен да поздрави дама. Практиката произхожда от Полско-литовската общност и испанските съдилища от 17 и 18 век. Този жест все още се наблюдава понякога в Централна и Източна Европа, а именно Полша, Австрия, Унгария, Словакия, Румъния и Русия.

Традиционно целуването на ръка е инициирана от жена, която е подала ръка на мъж да я целуне. Очаква се дамата, която предлага ръката си, да е със същия или по-висок социален статус от мъжа. Това е било жест на учтивост и изключителна вежливост и се е смятало дори за грубо да се откаже подадената ръка. Днес практиката е много необичайна в страните от Северна Европа и е заменена до голяма степен с целувка по бузата или ръкостискане.

В наши дни

В Турция, Малайзия, Индонезия, Сомалия и Бруней целуването на ръка е често срещан начин да се поздравят възрастни хора от двата пола, предимно най-близките роднини (и двамата родители, баби и дядовци, чичовци и лели) и учители. Понякога, след като бъде целуната ръката, приветстващият ще привлече ръката към собственото си чело. Във Филипините жестът се е превърнал в просто докосване на ръката до челото.

В Южна Италия, особено в Сицилия, словесният поздрав „Целувам ръцете“ (на италиански: „Bacio le mani.“) произлиза от тази употреба.

Днес целуването на ръка понякога се използва като романтичен жест, обикновено при раздяла и обикновено иницииран от мъж. Може да се използва, за да предаде усещане за по-традиционно и емоционално привличане, отколкото повърхностно, което се превърна в стереотип на 21 век. Жестът може да бъде разбран погрешно като пародия или подигравка с оригиналния жест и понякога може да се използва именно като такъв, но това не винаги е единственото намерение. Например, не би било подигравка за мъж, който пожелава лека нощ на приятелката си, да ѝ целуне ръката, но човек, който силно преувеличава практиката, би бил ясно разглеждан като подигравателен, както и човекът, чиято ръка се целува.

Под „целуване на ръце“ (на английски: kissing hands) в Обединеното кралство се разбира конституционен термин, който се отнася до официалното встъпване на назначени от Короната британски министри от правителството в техния щаб.

• 
  Благородник целува ръката на дама, худ. Пиетро Лонги, 1746 г.
• 
  В театъра, 19/20 век
• 
  Денис Тачър поздравява първата дама на САЩ Нанси Рейгън, целувайки ръката ѝ, 1988 г.

България

Българка, целуваща ръката на цар Фердинанд, 1916 г.

Целуването на ръка в България е форма на поздрав, използван при посрещане и сбогуване, с който най-общо се изразява покорство, послушание, почит, уважение, благодарност и признателност. През XIX век в българската традиционна практика ръка се целува главно на мъжа, който е баща, стопанин, възрастен, обредно или духовно лице. В типичното патриархално общество, този поздрав е общоприет израз за зачитане на утвърденото социално-йерархично старшинство на мъжа. Поради тези причини прилагането на поздрава спрямо жена е рядкост. Това става единствено в случаи, когато тя изпълнява някаква обредна роля. Умишленият, целенасочен допир до тялото и конкретно до ръката на незадомена или задомена жена (с по-малко ограничения) се възприема като нарушение на традиционния морал и е недопустимо поведение. В духа на традиционния светоглед ежедневното поздравяване на жената с целуване на ръка е неприемливо и недопустимо. Същото се възприема като незачитане на утвърденото социално-йерархично старшинство на мъжа.

През 20 век в България жестът преминава във фразеологизъма „Целувам Ви ръка“.

Бесарабски българи

До края на 20 век при бесарабските българи се запазва традицията да се целуват ръцете на майката, баба, прабаба, кръщелница. Това се правило изключително публично, на големи празници и събития. Ръката се целувала само от мъже – преки потомци на тази жена или кръстени от нея. Така се определял статусът и успехът на конкретна жена. С най-голям авторитет в обществото се ползвала жената, пред която са се наредила най-много мъже, за да ѝ целунат ръка.

Целуване на пръстен

Целуването на ръка или по-специално пръстен на ръката също е бил жест на официално подчинение или залог за вярност на човек към друг човека или като дипломатически жест. Жестът би означавал подчинение чрез целуване на пръстена с печат (форма на печат, носен като бижу), символ на властта на човека. Жестът е бил често срещан в европейската висша класа през 18 и 19 век. Започва да изчезва през 20 век, за да бъде заменен от егалитарното ръкостискане. Въпреки това бившият френски президент Жак Ширак направи целуването на ръка своя „търговска марка“ и жестът все още се среща в дипломатически ситуации.

Религиозна употреба

Вицепрезидентът на Бразилия Хосе Аленкар целува пръстена на дясната ръка на кардинал Хосе Фрейре Фалкао

В католическата църква среща с папата или кардинал или дори прелат от по-нисък ранг е съпътствана с целуване пръстена на ръката му. Това стана необичайно в кръгове, които не са свикнали с официалния протокол, дори често се отделят от духовенството. Понякога благочестивият католик съчетава целуването на ръка с коленичене на лявото коляно като още по-силен израз на синовна почит към бащата с висок ранг. Тогава духовникът може по бащински начин да положи другата си ръка върху главата на целуващия или дори да го благослови с кръстен знак с ръка. В католическата църква също е традиционно миряните да целуват ръцете на новоръкоположен свещеник след неговата встъпителна литургия, в почит към Тялото Христово, което се държи в ръцете на свещеника по време на Светата Евхаристия.

В Източната православна църква и източните православни църкви е подходящо и обичайно миряните да поздравяват духовенството, било то свещеници или епископи, като правят дълбок поклон и казват: „Отче, благослови“ (на свещеник) или „Благослови Владико" (на епископ), докато поставят дясната си ръка, длан нагоре, пред телата им. След това свещеникът ги благославя с кръстен знак и след това поставя ръка в тяхната, предлагайки възможност да целунат ръката му. Православните християни целуват ръцете на свещеника си не само за да почетат духовния си баща изповедник, но и в почит към Тялото Христово, с което свещеникът борави по време на Божествената литургия, докато подготвя Светото Причастие. Също така е обичайна практика, когато пишете писмо до свещеник, да започнете с думите „Баща благослови“, а не „Скъпи татко“ и да завършите писмото с думите „Целувам дясната ти ръка“, а не „Искрено“.

По време на литургични служби олтарните услуги и низшите духовници ще целунат ръката на свещеник, когато му подават нещо в хода на своите задължения, като кадилница, когато я получава в дясната си ръка, и епископ, когато я получава в която и да е ръка, тъй като епископ дарява благословии с двете си ръце.

Има сведения за целувки с ръце в Ислямския халифат още през 7 век.

Бахайството забранява практикуването на целуване на ръка.

В културата

Целуването на ръка се използва доста видно в поредицата „Кръстникът“, като начин да се посочи човекът, който е Дон. Жеста е представен и във филми от периода, като „Опасни връзки“.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hand-kissing в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​