Централна гара Бургас
Централната железопътна гара в Бургас е сред първите железопътни гари в България. Тя също така е една от най-големите жп гари в страната. Сградата е обявена за архитектурен паметник.
Централна гара Бургас | |
железопътна гара | |
Изглед от изток | |
Линия | Железопътна линия 8 |
---|---|
Предишна гара | Владимир Павлов (Посока Централна гара Бургас) |
Следваща гара | Владимир Павлов (Посока Товарна гара) |
Обслужва | Бургас |
Откриване | 1903 г. |
Площ | 2088 m² |
Архитект | Никола Костов Кирил Маричков |
Електрифицирана | |
Издаване на билети | |
Надлез | |
Подлез | |
Състояние | действаща гара |
Централна гара Бургас в Общомедия |
По нейния план е построена железопътната гара във Варна. Тя е сред възловите гари в България (начална и крайна) с бързи и пътнически направления до София, Пловдив, Карлово, Сливен, Ямбол, Варна, Стара Загора.
Свързани линии
редактиранеМестоположение
редактиранеСградата на жп гара Бургас се намира в централната градска част, в края на пешеходната улица Александровска на пл. „Царица Йоанна“ (наречен и Гаров площад). В близост до гарата се намира малкия парк „Царица Йоанна“. Гарата също така е близо до морския бряг, недалеч от Морска гара Бургас, Морска градина, централния плаж и Пристанище Бургас. Непосредствено до гарата се намира Автогара Юг с линии до всички населени места по южното българско Черноморие, Варна и Летище Бургас (линия 15 на Бургасбус).
История
редактиранеИзграждането на днешната гара се осъществява на няколко етапа, с архитекти Никола Костов и Кирил Маричков. Творческият тандем е бил готов през 1903 г. с един модерен във функционално и естетическо отношение проект. Този проект те използват и за построяването на железопътната гара във Варна. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли на авторското ръководство – бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският – от арх. Кирил Маричков.
Галерия
редактиранеЛитература
редактиране- Атанас Сиркаров: Архитектурата на Бургас 1878-1940., из-во Балтика, Бургас 2010, ISBN 978-954-8040-29-7, стр. 71-72