Цикнихор (на турски: Karacadağ, Караджадаа) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 55 души.[1]

Цикнихор
Karacadağ
село
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Околия Малък Самоков
Надм. височина 284 m
Население 55 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.)
Пощенски код 39500
Телефонен код (+90) 288
МПС код 39
Часова зона FET (UTC+3)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в северните склонове на Странджа, в непосредствена близост до българо-турската граница, на десния бряг на Резовската река (Мутлудере). Към него се открива много добра панорама от село Сливарово.

ИсторияРедактиране

През 19 век Цикнихор е българско село във Визенска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Цикнохор (Tziknohor) е село с 90 домакинства и 420 жители българи.[2]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Цикнухор силно пострадва. Всичките 100 къщи са ограбени, а населението е избягало[3].

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Цикнихор живеят 100 екзархийски български семейства.[4]

По време на Балканската война 4 души от Цикнихор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Цикнихор се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

ЛичностиРедактиране

Родени в Цикнихор
  •   Димитър Стоянов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[6]
  •   Иван Ат. Кацаров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 14 воденска дружина[7]
  •   Иларион Нишавски (1872 – 1950), български църковен деятел
  •   Михал Митрев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал[8]
  •   Михаил Дамгаджиев (1855 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Петко Зидаров (1874 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Янко Николов Скопчанов (Яни Скопчянов, Сколчанов, 1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[9]
Починали в Цикнихор
  •   Илия Янчев (? – 5.VIII.1903), български революционер от ВМОРО, войвода на смъртната дружина от Мегалево, загинал при атаката срещу турския гарнизон в Цикнихор през Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Стоян Желязков, деец на ВМОРО от 1902 година, подвойвода, а по-късно войвода на кладарската смъртна дружина, загинал при нещастен случай в местността Киряков чукар край Цикнихор през юни 1903 година.[11]

БележкиРедактиране

  1. „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“. // trakyanet.com. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62 – 63.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 453.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 342.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 617.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 197.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 57.