Цикнихор
Цикнихор (на турски: Karacadağ, Караджадаа) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 55 души.[1]
| Цикнихор Karacadağ | |
| — село — | |
  Цикнихор  Цикнихор | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Околия | Малък Самоков |
| Надм. височина | 284 m |
| Население | 55 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.) |
| Пощенски код | 39500 |
| Телефонен код | (+90) 288 |
| МПС код | 39 |
| Часова зона | FET (UTC+3) |
География
редактиранеСелото се намира в северните склонове на Странджа, в непосредствена близост до българо-турската граница, на десния бряг на Резовската река (Мутлудере). Към него се открива много добра панорама от село Сливарово.
История
редактиранеПрез 19 век Цикнихор е българско село във Визенска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Цикнохор (Tziknohor) е село с 90 домакинства и 420 жители българи.[2]
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Цикнухор силно пострадва. Всичките 100 къщи са ограбени, а населението е избягало.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Цикнихор живеят 100 екзархийски български семейства.[4]
По време на Балканската война 4 души от Цикнихор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Цикнихор се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
редактиране- Родени в Цикнихор
Димитър Стоянов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[6]- Димитър Христов Тодоров (1897 – 1941), български комунист и съветски военен деец[7]
- Иван Ат. Кацаров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 14 воденска дружина[8]
- Илия Петков, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Света Троица”[9]
- Иларион Нишавски (1872 – 1950), български църковен деятел
- Михал Митрев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал[10]
- Михаил Дамгаджиев (1855 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
- Петко Зидаров (1874 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
- Стойчо Иванов Бъчваров (1871 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
- Янко Николов Скопчанов (Яни Скопчянов, Сколчанов, 1876 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина,[11] загинал през Балканската война[12]
- Починали в Цикнихор
- Илия Янчев (? – 5.VIII.1903), български революционер от ВМОРО, войвода на смъртната дружина от Мегалево, загинал при атаката срещу турския гарнизон в Цикнихор през Илинденско-Преображенското въстание[13]
- Стоян Желязков, деец на ВМОРО от 1902 година, подвойвода, а по-късно войвода на кладарската смъртна дружина, загинал при нещастен случай в местността Киряков чукар край Цикнихор през юни 1903 година.[14]
Бележки
редактиране- ↑ „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Архивиран от оригинала на 2019-07-05. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 62 – 63.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 453.
- ↑ «Болгары-интернационалисты – участники Великой Отечественной войны (1941-1945гг.)»
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 342.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 20.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 617.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 44
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 197.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 57.