Църквище
Църквище е село в Западна България. То се намира в Община Златица, Софийска област.
| Църквище | |
  Църквище  Църквище | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 260 души[1] (15 март 2024 г.) 24,8 души/km² |
| Землище | 10,478 km² |
| Надм. височина | 764 m |
| Пощ. код | 2080 |
| Тел. код | 0728 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 78669 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Златица Любомир Цветков (Българска социалдемокрация – Евролевица; 2023) |
География
редактиранеСело Църквище се намира в планински район. Разположено е в полите на Стара планина. Съседни на него населени места са гр.Златица, с.Челопеч и гр.Етрополе, към които има директни пътища.Прохода Етрополе-Златица е в доста лошо състояние, тъй като липсва поддръжка. Това е последното селище, преди прохода Етрополе-Златица, в посока север.
Поради местоположението си, селото е било ключов фактор за въстанията от преди Освобождението, до последните военни действия, водени от България. В днешно време по незалесените поляни, над селото, все още се виждат следи от окопите, копани за укриване на войските.
Население
редактиранеНаселението на с. Църквище наброява около 300 души.
История
редактиранеПри селото са разкрити останки от кръстовидна църква от V век.[2]
По неофициални данни селото е било създадено по време на османското владичество, за охранителен пост на прохода Етрополе-Златица и носи името Клисе кьой.
След Освобождението на България, турското население се изселва напълно и селото остава пусто за кратък период от време, след което постепенно е населено с преселници от с.Челопеч, гр.Златица, с. Петрич и др. От 1978 до 1991 е било част от град Средногорие, което административното обединение на общините Златица и Пирдоп.
Личности
редактиране- Родени в Църквище
Герасим Ненчов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[3]- Петър Калчев Тръсиев, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев[4]
Културни и природни забележителности
редактиране
На 24 ноември е празникът на селото, Св. Екатерина. Прави се курбан за здраве на селото. Всеки е добре дошъл.
Съществува Паметник на незнайния воин, в най-северния край на селото, до прохода Етрополе-Златица, на който местните жители поднасят венци, на 3 март.
Съществува църква, в основите на която е била разположена много по-голяма Кръстовидна църква, която е разрушавана на няколко пъти през османско владичество. В днешно време все още могат да се намерят останки от нея, както и оръжия и човешки кости, от минали битки.
Читалището на селото е Кръстено на Никола Вапцаров.
Литература
редактиране- Мутафчиев, Петър. Кръстовидната църква в с. Клисекьой, в: Избрани произведения, т. I, София 1973, с. 455-485
Други
редактиранеСъществува основно училище, което e затворено, и учениците се транспортират с училищен автобус до гр. Златица.
На центъра на селото, срещу читалището, където се намира и автобусната спирка, има градина, с фонтан, пейки, и детска площадка, с пързалка и пясъчник.
На края на селото към прохода Етрополе-Златица, се намира семеен хотел, с изглед към Стара планина и с приемливи цени.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 79.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
