Отваря главното меню

Цено Куртев е български подофицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Цено Куртев
български военен и революционер
Роден
1877 г.
Починал
2 април 1905 г. (28 г.)
Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

БиографияРедактиране

Цено Куртев е роден в Златица в 1877 година. Служи като подофицер в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас. Активен член на Тайните македоно-одрински подофицерски братства на Върховния македоно-одрински комитет. В 1900 влиза във ВМОРО и в края на януари 1903 година става четник в четата на Михаил Герджиков, която навлиза в Одринска Тракия и през февруари участва в опита за атентат при гара Синекли.

Делегат е на конгреса на Одрински революционен окръг на Петрова нива през юли 1903 г., на който е определен за ръководител Инеадския революционен участък.[1] Там въстанието започва на 3 август, когато четата на Цено Куртев убива трима стражари в Резово, които се опитват чрез насилие да съберат пушките на населението. На следния 4 август четите на Цено Куртев и Петър Ангелов нападат войската в село Маджура и водят петчасово сражение, в което са убити осемнадесет турски войници, а двама са пленени. На 6 август четата на Цено Куртев обсажда турския гарнизон в село Корфу колиби и води двудневно сражение, като на 7 август вечерта оцелелите турци успяват да избягат.[2]

На 8 срещу 9 август Цено Куртев взривява фара при Инеада, за да обърка навигацията на турските военни кораби в Черно море. На 11 август четата на Цено Куртев напада село Лиман, а на 13 август влиза в град Ахтопол, който вече е напуснат от турския си гарнизон. Войводата разбива държавните солници и раздава солта на населението от Ахтопол и съседните села – Бродилово, Кости, Каланджа и Стефаново.[3]

След погрома на въстанието Цено Куртев заминава за България. През 1904 г. е изпратен като войвода на чета в Кочанско, където действа под ръководството на околийския войвода Кръстьо Българията.

На 1 март 1905 г. Цено Куртев влиза в Македония през Кюстендилския пункт на ВМОРО, начело на чета от 14 души и се отправя към Кочанския район. Част от четниците трябва да постъпят като попълнение в четата на Кръстьо Българията. На 2 април (22 март стар стил) 1905 година в сражение с турска войска при село Драмче, Кочанско загива цялата чета на Куртев, начело с войводата.[4][5] В сражението умира и войводата Велко Манов. Заловен е четническият архив, след което започва Драмчевската афера.[6]

БележкиРедактиране

  1. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.
  2. Тракийско дружество „Антим I“, гр. БУРГАС
  3. Христо Силянов, „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г.“
  4. Биографични данни от сайта на ВМОРО
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 88.
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр.71, стр.15-16