Църмариново
Църмариново или Църно Мариново (на гръцки: Μαρίνα, Марина, до 1926 Σερμαρίνοβο, Сермариново, Σερμορίνοβο, Сермориново, катаревуса Σερμορίνοβον, Сермориновон[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш. Според преброяването от 2001 година Църмариново има 1076 жители.
|
Църмариново Μαρίνα |
|
|---|---|
  Църмариново  Църмариново |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 93 m |
| Население | 1076 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Сланица в североизточното подножие на планината Каракамен на 8 километра североизточно от град Негуш (Науса) и на 10 километра югозападно от Въртокоп (Скидра). В селото е разположен Църмариновският манастир „Преображение Господне“, който е подчинен на Воденската митрополия. Църквата в селото е „Света Марина“.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век селото е във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Църмориново (Tzarmorinovo) е посочено като село във Воденска каза с 83 домакинства и 458 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цър-Мариново (Църно Мариново) живеят 400 българи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църмариново има 208 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[4]
В ГърцияРедактиране
В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Църмариново остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Църмариново (Τσερμορίνοβο) като село населено със „славяногласни елини“.[5]
В 1923 година в селото са заселени гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Църмариново е смесено местно-бежанско селище с 65 бежански семейства и 270 жители бежанци.[6]. В 1927 година селото е прекръстено на Марина.[7]
В 1998 година Хаджидимитровата кула в селото е обявена за паметник на културата.[8]
- Преброявания
- 1913 – 275 души
- 1920 – 414 души
- 1928 – 558 души
- 1940 – 786 души
- 1951 – 827 души
- 1961 – 994 души
- 1971 – 972 души
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σερμορίνοβον - Μαρίνα
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.158-159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/1375/40159/27-7-1998 - ΦΕΚ 937/Β/1-9-1998. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 8 юли 2018.