Църмариново или Църно Мариново (на гръцки: Μαρίνα, Марина, до 1926 Σερμαρίνοβο, Сермариново, Σερμορίνοβο, Сермориново, катаревуса Σερμορίνοβον, Сермориновон[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

Църмариново
Μαρίνα
Гърция
40.6919° с. ш. 22.1011° и. д.
Църмариново
Централна Македония
40.6919° с. ш. 22.1011° и. д.
Църмариново
Берско
40.6919° с. ш. 22.1011° и. д.
Църмариново
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемНегуш
Географска областСланица
Надм. височина140 m
Население1042 души (2011 г.)

География редактиране

Селото е разположено в областта Сланица на 140 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен на 8 km североизточно от град Негуш (Науса) и на 10 km югозападно от Въртокоп (Скидра).[2] В селото е разположен Църмариновският манастир „Преображение Господне“, който е подчинен на Воденската митрополия. Църквата в селото е „Света Марина“.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век селото е във Воденската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Църмориново (Tzarmorinovo) е посочено като село във Воденска каза с 83 домакинства и 458 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цър-Мариново (Църно Мариново) живеят 400 българи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църмариново има 208 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[5]

В Гърция редактиране

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Църмариново остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Църмариново (Τσερμορίνοβο) като село населено със „славяногласни елини“.[6] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църмориново (Цьрмориново) има 50 къщи славяни християни.[7]

В 1923 година в селото са заселени малко гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Църмариново е смесено местно-бежанско селище с 65 бежански семейства и 270 жители бежанци.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Марина.[9]

В 1998 година Хаджидимитровата кула в селото е обявена за паметник на културата.[10]

Селото е богато, защото част от землището се напоява добре и дава високи добиви. Главен продукт са овошките, като се сее и пшеница. Частично е развито и скотовъдството.[2]

Според Тодор Симовски към края на XX век около две трети от населението са потомци на местни жители, а една трета - на бежанци.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 223[2] 414[2] 558[2] 786[2] 827[2] 994[2] 972[2] 957[2] 1036[2] 1076 1042

Личности редактиране

Родени в Църмариново
  •   Яни Ташов (1919 – 1948), гръцки комунист[11]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 39. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  6. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/1375/40159/27-7-1998 - ΦΕΚ 937/Β/1-9-1998 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-08-06. Посетен на 8 юли 2018.
  11. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009. // Архивиран от оригинала на 2021-05-17. Посетен на 2021-05-17.