Църнилище или Църнилища (на македонска литературна норма: Црнилиште) е село в община Долнени на Северна Македония.

Църнилище
Црнилиште
41.5306° с. ш. 21.4144° и. д.
Църнилище
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина675 m
Население1765 души (2002)
Пощенски код7516
Църнилище в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в северозападното подножие на Бабуна.

История редактиране

В XIX век Църнилище е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Църнилища (Tzarnilichta) е посочено като село с 60 домакинства и 210 жители мюсюлмани, 40 българи и 7 цигани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Църнилища (Църнилишча) е населявано от 60 жители българи християни, 580 арнаути мохамедани и 80 цигани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Църнилища е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак с 80 къщи.[3]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църнилище има 60 българи екзархисти.[4]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Църнилища живеят 738 албанци.[5]

По време на Първата световна война Църнилище е включено в Браиловската община и има 738 жители.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Църнилища като смесено българо-албанско-циганско село.[7]

Според преброяването от 2002 година Църнилище има 1765 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 31
албанци 1704
турци 26
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 1
други 3

Личности редактиране

Родени в Църнилище
  •   Младен Демов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[9]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72 – 73.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-22 
  9. Фонд 1095 ДАРМ