Църничани (община Могила)
Тази статия е за битолското село. За дойранското вижте Църничани (община Дойран).
Църничани (на македонска литературна норма: Црничани) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
| Църничани Црничани | |
| — село — | |
 | |
  Църничани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 690 m |
| Население | 41 души (2002) |
| Пощенски код | 7212 |
| МПС код | BT |
| Църничани в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на 690 m надморска височина, в областта Пелагония, на 24 km североизточно от град Битоля и на 14 km от общинския център Могила, в югоизточната част на общината.[1]
История
редактиране_-_2.jpg)
Църквата в селото „Рождество Богородично“ е изградена в XVIII век.[2] Църквата „Света Петка“ е върху раннохристиянска базилика.[3]
В XIX век Църничани е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Църничани (Tzarnitchani) е посочено като село с 25 домакинства и 140 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Църничани има 256 жители, от които 240 българи християни и 16 цигани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Църничани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 23 къщи.[6]
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Църничани има 144 българи екзархисти.[7]
Българското екзархийско село пострадва от нападения на гръцки андартски чети - в 1905 година андарти опожаряват 10 къщи на селото.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото са доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В 1965 година селото има 295 жители. Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, Прилеп, Европа и презокеанските земи.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 41 жители, всички македонци.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 41 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
редактиране- ↑ а б Црничани // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008