Чакоанска мара
Чакоанска мара (Dolichotis salinicola) е едър южноамерикански гризач от род Мари. Видът е разпространен в северната част на Аржентина и областта Гран Чако, откъдето идва и името му. Видът е близкородствен на по-едрия южен вид патагонска мара.[2]
Чакоанска мара | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Burmeister, 1876 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Чакоанска мара в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Разпространение
редактиранеВидът населява областта Гран Чако в Парагвай и североизточна Аржентина на юг до провинция Кордоба както и югоизточните части на Боливия. В крайните южни части на ареала се застъпват със северните на патагонската мара.
Местообитание
редактиранеКато обитатели на Гран Чако марите предпочитат сухите равнини обрасли с храсталаци. Среща се както в естествени, така и в биотопи променени от човешката намеса. Обитава площ от 33,3 до 197,5 ha. Чакоанските мари се срещат на надморска височина до 400 m.
Морфологичи особености
редактиранеЧакоанската мара прилича много на заек. Дължината на тялото варира от 45 до 50 cm, а теглото е около 4 kg. Отличават се от патагонските по липсата на бяло окосмение в областта на задницата.
Поведение
редактиранеЧакоанските мари са активни през деня. Обитават дупки под земята, които служат и за отглеждане на поколението. Движат се на групи от няколко индивида. При опасност могат да бягат бързо като се скриват под земята.
Хранене
редактиранеПредставителите на вида са растителноядни. Пасат основно трева.
Размножаване
редактиранеЧакоанските мари образуват моногамни двойки. Бременността продължава 77 дни. Женската ражда до три малки. Кърми малките повече от два пъти дневно в продължение на четири месеца. Продължителността на живота им е до 15 години.
Източници
редактиране- ↑ Dolichotis salinicola (Burmeister, 1876). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Dunnum, J., Vargas, J., Bernal, N., Pardinas, U. & Ojeda, R. Dolichotis salinicola // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 януари 2009. (на английски)