Уикипедия

Чанище

Чанище или Чанища (срещат се формите Пчанище и Пчанища, на македонска литературна норма: Чаниште) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Чанище
Чаниште
— село —
41.1653° с. ш. 21.6856° и. д.
Чанище
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина720 m
Население47 души (2002)
Пощенски код7506
Телефонен код048
МПС кодPP
Чанище в Общомедия

География

редактиране

Чанище е разположено в западната част на областта Мариово, южно от общинския център Прилеп. Землището е голямо – 36,7 km2 – 1627 ha обработваеми земи и 1565 ha пасища.[1]

Селото се дели на пет махали: Копачка, Йовеска, Горна, Ямбороска и Долна.[2]

История

редактиране
 
Главната селска и гробищна църква „Свети Георги“, 1870 година
 
Манастирската църква „Света Петка“ над селото

Етимология

редактиране

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Чано, съкратено от композита като чешките лични имена Čáslav, Čahost, полското Czasław; сравнимо е и сръбското лично име Чане, съкратено от Часлав. Точен паралел е сръбският топоним Чаничи.[3] Йордан Заимов смята българското лично име Чано за съкратено от Вълчан,[4] което според Дуриданов също е вероятно.[3]

В Османската империя

редактиране

В XIX век Чанище е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пчанище (Ptchanischté) е посочено като село с 66 домакинства и 298 жители българи и 7 цигани.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пчанища има 620 жители, всички българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чанища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 88 къщи.[7]

През Илинденското въстание на 2/3 октомври 1903 година в и край селото се води последното голямо сражение през въстанието. След потушаването му в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пчанища има 856 българи екзархисти.[9]

Според Георги Трайчев Пчанища има 100 къщи с 620 жители българи.[10]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Преброявания[1]
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 514 614 694 552 348 98 83 47
северномакедонци 614 693 551 338 97 83 47
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 1 1 1 1 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 0 9 0 0 0

Личности

редактиране
Починали в Чанище
  •   Йордан Варошлия (? - 1903), български четник от ВМОРО, убит в сражение с турци, родом от Прилеп[11]
  •   Кузо Головода (? - 1903), български революционер от ВМОРО[12]
  •   Петко Генов Петков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[13]
  •   Христо Бабчорски (? - 1903), български революционер от ВМОРО[12]
  •   Иван Стоянов Димов ,кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[14]

Бележки

редактиране
  1. ↑ а б Чаниште (Caniste) - Прилепско Мариово // Итар Пејо. Посетен на 3 март 2014 г.[неработеща препратка]
  2. ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.20, бел. 15. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 20.
  3. ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 176.
  4. ↑ Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 75. (на немски)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  10. ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  11. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  12. ↑ а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 520.
  13. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 18
  14. ↑ ДАРМ Ф.1095
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чанище&oldid=12409282“.