Чанище или Чанища (срещат се формите Пчанище и Пчанища, на македонска литературна норма: Чаниште) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Чанище
Чаниште
— село —
41.1653° с. ш. 21.6856° и. д.
Чанище
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина720 m
Население47 души (2002)
Пощенски код7506
МПС кодPP
Чанище в Общомедия

География редактиране

Чанище е разположено в западната част на областта Мариово, южно от общинския център Прилеп. Землището е голямо – 36,7 km2 – 1627 ха обработваеми земи и 1565 ха пасища.[1]

Селото се дели на пет махали: Копачка, Йовеска, Горна, Ямбороска и Долна.[2]

История редактиране

 
Главната селска и гробищна църква „Свети Георги“, 1870 година
 
Манастирската църква „Света Петка“ над селото

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име Чано, като точен паралел е сръбският топоним Чаничи.[3]

В XIX век Чанище е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пчанище (Ptchanischté) е посочено като село с 66 домакинства и 298 жители българи и 7 цигани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пчанища има 620 жители, всички българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чанища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 88 къщи.[6]

През Илинденското въстание на 2/3 октомври 1903 година в и край селото се води последното голямо сражение през въстанието. След потушаването му в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пчанища има 856 българи екзархисти.[8]

Според Георги Трайчев Пчанища има 100 къщи с 620 жители българи.[9]

Преброявания[1] редактиране

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 514 614 694 552 348 98 83 47
македонци 614 693 551 338 97 83 47
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 1 1 1 1 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 0 9 0 0 0

Личности редактиране

Починали в Чанище
  •   Йордан Варошлия (? - 1903), български четник от ВМОРО, убит в сражение с турци, родом от Прилеп[10]
  •   Кузо Головода (? - 1903), български революционер от ВМОРО[11]
  •   Петко Генов Петков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[12]
  •   Христо Бабчорски (? - 1903), български революционер от ВМОРО[11]
  •   Иван Стоянов Димов ,кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[13]

Бележки редактиране

  1. а б Чаниште (Caniste) - Прилепско Мариово // Итар Пејо. Посетен на 3 март 2014 г.[неработеща препратка]
  2. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.20, бел. 15. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 20.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  9. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  10. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  11. а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 520.
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 18
  13. ДАРМ Ф.1095