Чаушлиево
Чаушлѝево[1] (на гръцки: Μεσιανό, Месиано, катаревуса: Μεσιανόν, Месианон, до 1926 Τσαουσλή, Цаусли[2]), на турски Чаушли, е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 341 души (2001).
|
Чаушлиево Μεσιανό |
|
|---|---|
| — село — | |
  Чаушлиево  Чаушлиево |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 42 m |
| Население | 341 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на около 4 километра източно от град Енидже Вардар (Яница).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В началото на XX век Чаушлиево е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта селото е отбелязано като Цаусли, Чаушли (Τσαουσλή Čaušli), на картата на Кондоянис също е отбелязано като Цаусли (Τσαουσλή), мюсюлманско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Цяусли (Τσιαουσλί) е село с 4 християнски семейства.[3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Чаушлиево:
| „ | Селото Чаушли чифлик е разположено в гориста местност на половин час на север от Чекри и на изток от града. Жителите, българи християни, се занимават със земеделие. Чекренската река минава и през Чаушли, а в близост до нея има гора.[4] | “ |
Традиционен занаят в селото е рогозарството и изработването на предмети от камъш и ракита.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Чаушлиево брои 50 жители цигани.[6]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τσαουσλί) има 30 мюсюлмани.[7][3]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мююлманска религия и цигански и „македонски“ език. В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция. Ликвидирани са 14 имота на жители, преселили се в България.[3] Населението му се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Месиано. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 39 бежански семейства и 140 души бежанци.[8]
БележкиРедактиране
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.268
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσαουσλή -- Μεσιανό
- ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 112.
- ↑ Бабев, Иван. Ениджевардарският край /Природо-географска среда и стопански условия/, – в: Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, с. 119.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928