Чахар Махал и Бахтияри

Чахар Махал и Бахтияри (на персийски: چهارمحال و بختیاری‎) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в западната част на страната, включен е в административния Регион 2. Заема площ около 16 000 km² [1] и е с население близо 1 милион души. Административен център е град Шахрекорд.

Чахар Махал и Бахтияри
چهارمحال و بختیاری
Местоположение в ИранМестоположение в Иран
Страна  Иран
Регион 2
Административен център Шахрекорд
Площ 16 328 km²
Население 947 763 души (2016)
58 души/km²
Шахрестани 10
Часова зона UTC+03:30
Чахар Махал и Бахтияри в Общомедия

ИсторияРедактиране

Археологическите находки в пещерите на остана установяват следи от човешко присъствие през епохите на палеолита и неолита. Има също така свидетелства за простирането на Еламското царство до тези територии. По-нататъшното историческо развитие на региона не е известно, но се предполага, че определено влияние и контрол над тези територии са имали и Ахеменидите, и Аршакидите. Артефакти са намерени от епохата на Сасанидите, съществуват останки на построените по тяхно време пътища и мостове. След експанзията на исляма през 7-и век територията на остана е част от голямата историческа област, наречена Персийски Ирак. През 9-и век тук се заселват лури и земите им стават известни като Лорестан. През 913 г. Лорестан се разделя на два региона – Лор-е Бозорг и Лор-е Кучек. Територията на Чахар Махал и Бахтияри принадлежи на Лор-е Бозорг и до края на 10-и век се управлява от наместниците на халифа. От 1155 до 1423 г. Лор-е Бозорг се контролира от местната династия Фазлуя, известна като атабеги на Лор-е Бозорг. След падането на династията регионът се управлява от вождовете на местните номадски племена, които губят властта си с идването на Сефевидите. Те възлагат на своите наместници събирането на данъците и контрол над населението. Провежданата политика води до икономически упадък на Лор-е Бозорг и предизвиква бунтове и въстания на лурските племена. Едно от номадските племена, Бахтияри, успява да спечели борбата с централната власт. Контролираната от него територия получава същото название, но след време тя се дели на две части, едната от които се състои от четири района и получава съответното название (Чахар Махал в превод от персийски означава Четири Махали), а другата запазва названието Бахтияри. Това разделение съществува и по време на Каджарската династия. В началото на 20-и век в Иран започва и завършва с успех конституционното движение. Населението на Чахар Махал и Бахтияри взема активно участие в него, а неговите представители получават влиятелни държавни позции. Административното разделение на Иран в следващия период претърпява няколко промени, докато през 1973 г. придобива днешния си вид.[2][3]

ГеографияРедактиране

Остан Чахар Махал и Бахтияри е разположен в централната част на веригата Загрос и граничи с останите Исфахан, Кохгилюе и Бойер Ахмад, Хузестан и Лурестан. Територията на остана в по-голямата си част е с надморска височина над 2000 m. Планините се простират от северозапад на югоизток, където преминават в долини и относително широки равнини. В остана има 16 планински върхове с височина над 3500 m, най-високият от които е Зардкух (4221 m). От Зардкух извират реките Карун и Заяндеруд.[4]

Климатът на остана се определя от географските и топографските характеристики на неговите райони. В областите с над 2000 m височина зимите са студени и снежни, летата са къси и хладни. Тук студеният сезон започва от средата на ноември и продължава 4 – 5 месеца, валежите са от средата на август до април. Най-много валежи има в западните планини, средногодишното им количество е 1600 mm. В равнинните области климатът е по-сух, средните количества са между 250 – 300 mm. Температурите тук стигат през лятото до над 40°C. Средно за остана според данните за 1992 г. средногодишната температура е била 10.3°C , максималната 35.2°C, минималната -15.6°C. Средногодишното количество валежи през същата година е било 426 mm. Абсолютната максимална температура, 47.5°C, е регистрирана в шахрестан Лордеган, абсолютната минимална температура, -34,5°C, е измерена в шахрестан Кияр.[2][5][6]

Административно делениеРедактиране

Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Остан Чахар Махал и Бахтияри има 10 шахрестана. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.[7]

Карта на остан Шахрестан Население Административен
център
 
Ардал 48 880 Ардал
Боруджен 122 483 Боруджен
Бен 28 326 Бен
Саман 34 616 Саман
Шахрекорд 315 980 Шахрекорд
Фарсан 95 286 Фарсан
Кухранг 41 535 Челгард
Кияр 50 976 Шаламзар
Лордеган 209 681 Лордеган
Ханмирза 53 728 Алуни

НаселениеРедактиране

Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остан Чахар Махал и Бахтияри е 947 763 души, от тях около 64% живеят в градовете. 84.7% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).[8][9]

Етническото мнозинство са лури, малцинствата са персийци и тюркоезични групи. Основната религия е шиизъм.

ИкономикаРедактиране

Основният отрасъл е селското стопанство. Животновъдството в по-голямата си част е от традиционен вид и се упражнява от номадското население на остана. Произвеждат се зърнено-житни култури, много голям дял в земеделската продукция имат бадеми, развито е пчеларството. Индустрията е концентрирана в големите градове на остана. В Шахрекорд, Боруджен, Фарсан се намират предприятия на хранително-вкусовата и текстилната промишлености. Територията на остана е богата на полезни изкопаеми.[4][10]

 
Замъкът Джунган
 
Комплексът Чалещар

ОбразованиеРедактиране

Чахар Махал и Бахтияри разполага с 17 научни и образователни организации. В градовете Шахрекорд, Боруджен и Фарсан има филиали на Свободен ислямски университет. В столицата на остана има Университет Шахрекорд и Медицински университет.[11]

ЗабележителностиРедактиране

На територията на остана има много природни забележителности: пещери, водопади, извори, планински върхове. В градовете са запазени архитектурни и исторически паметници. Интерес представляват традициите, ритуалите и занаятите на местните племена. Някои от забележителностите са включени в националния списък на материалното и културното наследство на Иран.[12][13][14]

  • Дворец на Сардар Асад Бахтияри (замък Джунган) – Каджарска епоха, шахрестан Фарсан;
  • Комплекс Чалещар – Каджарска епоха, шахрестан Шахрекорд;
  • Музей по антропология (музей Остад Бахрами) – гр. Боруджен;
  • Сар Ага Сейед – историческо село в шахрестан Кухранг.

ИзточнициРедактиране