Кохгилюе и Бойер Ахмад
Кохгилюе и Бойер Ахмад (на персийски: کهگیلویه و بویراحمد) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в югозападната част на страната, включен е в административния Регион 2. Заема площ над 15 000 km² [1] и е с население около 700 000 души. Административен център е град Ясудж.
| Кохгилюе и Бойер Ахмад استان کهگیلویه و بویراحمد | |
 Местоположение в Иран | |
| Страна |  Иран |
|---|---|
| Регион | 2 |
| Административен център | Ясудж |
| Площ | 15 504 km² |
| Население | 713 052 души (2016) 46 души/km² |
| Шахрестани | 9 |
| Часова зона | UTC+03:30 |
| Кохгилюе и Бойер Ахмад в Общомедия | |
История редактиране
Територията на остан Кохгилюе и Бойер Ахмад е част от историческия регион Лорестан, простирал се в западните райони на Иран. Историята на Лорестан е свързана с няколко древни царства – Елам, Мидия, Персия на Ахеменидите, Селефкидите и др. През 10-и век Лорестан е известен като две отделно управляеми области – Лор-е Кучек (Малък Лорестан) и Лор-е Бозорг (Голям Лорестан). От 1155 до 1423 г. Лор-е Бозорг се контролира от династията Фазлуя, известна като атабеги на Лор-е Бозорг. Управлението на атабегите води до разцвета на техните обширни владения, включващи днешните остани Чахар Махал и Бахтияри, Кохгилюе и Бойер Ахмад и части на Исфахан и Хузестан. Икономическото развитие и териториалната цялост на този регион се прекъсва, когато династията пада под ударите на Тимуридите и образувалите се отделни области се управляват от вождовете на местните племена. В началото на 16-и век на власт в Персия идват подкрепяните от тюркоезичните племена Сефевиди. Лор-е Бозорг се разделя на три части, администрирането им се възлага на тюркските вождове и в Кохгилюе управлява огузкото племе Афшар. В края на 17-и век, след много бунтове и въстания, лурските племена успяват да възвърнат своята власт над територията, а през 18-и век територията на Лорестан се владее от лурската династия Зенд. В края на 18-и век, след дълга борба, Зендите са победени от тюркоезичните Каджари. Каджарите преселват част от лурските племена в централен Иран, лишават техните територии от административната самостоятелност като ги правят част от провинция Фарс и провеждат военни акции срещу непокорните лурски вождове. Каджарската династия губи властта в Иран през 1924 г.[2][3]
През 20-и век административното деление на Иран се променя няколко пъти, при което остан Кохгилюе и Бойер Ахмад претърпява изменения както на териториалните си граници, така и на вътрешното разделяне на шахрестани. Окончателно се установява като отделна провинция през 1976 г.[4]
География редактиране
Остан Кохгилюе и Бойер Ахмад се намира в югозападната част на Иран и граничи с останите Исфахан, Фарс, Чахар Махал и Бахтияри, Хузестан и Бушер.
Около 75% от територията на остана е с планински релеф. Най-високата точка е връх Гаш-Мастан в шахрестан Дена, 4409 m, най-ниската е 197 m в шахрестан Гачсаран. Тя се пресича от северозапад на югоизток от планините Дена, част на веригата Загрос. Тук текат планински реки, долините са плодородни.
Климатичните условия се различават в зависимост от географското разположение. Североизточните райони се характеризират със студен климат и обилни валежи. Средногодишното им количество в тези райони е 540 – 884 mm. Валежите са в периода между октомври и май. Южната и югозападната части на остана са под влияние на въздушните потоци от Персийския залив. Тук летата са сухи и горещи, останалите сезони са с меко време. Валежите са между 300 и 420 mm.[5]
Административно деление редактиране
Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Остан Кохгилюе и Бойер Ахмад има 9 шахрестана. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.[6]
| Карта на остан | Шахрестан | Население | Административен център |
|---|---|---|---|
| |||
| Бащ | 21 690 | Бащ | |
| Бахмаи | 38 136 | Ликак | |
| Бойер Ахмад | 299 885 | Ясудж | |
| Черам | 33 543 | Черам | |
| Дена | 42 539 | Сисахт | |
| Кохгилюе | 131 351 | Дехдащ | |
| Гачсаран | 124 096 | Догонбадан | |
| Ланде | 21 812 | Ланде | |
| Маргон | 19 876 | Маргон |
Население редактиране
Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остан Кохгилюе и Бойер Ахмад е 713 052 души, от тях около 56% живеят в градовете. 84.4% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).[7][8]
Етническото мнозинство са лури, малцинствата са персийци и тюркоезични групи. Основната религия е шиизъм.
Икономика редактиране
Кохгилюе и Бойер Ахмад е един от слаборазвитите остани на Иран. През 2011 г. той се намира на последно място по своя принос към вътрешния брутен продукт на страната. Икономиката на остана е свързана със селското стопанство, като основно се прилагат традиционните методи на земеделие и животновъдство. Индустриалните отрасли са представени с петролната промишленост и минно дело.[9]
Образование редактиране
Кохгилюе и Бойер Ахмад разполага с 16 научни и образователни организации:[10]
- Университет Ясудж
- Медицински университет Ясудж
- Свободен ислямски университет, Ясудж
- Свободен ислямски университет, Дехдащ
- Свободен ислямски университет, Гачсаран
Забележителности редактиране
- Село Марин – в шахрестан Гачсаран, историческо селище от епохата на Ахеменидите, изградено в близост до древния път, свързващ столиците Суза и Персеполис;
- Мост Патаве – в шахрестан Дена, основан от Сасанидите, възстановяван при Сефевидите.
- Дефиле Танг-е Таморади – природна забележителност с няколко водопада, най-високият е 50 m.
Източници редактиране
- ↑ Statoids. Provinces of Iran
- ↑ The Lurs of Iran
- ↑ Encyclopaedia Iranica. ATĀBAKĀN-E LORESTĀN
- ↑ ((fa)) پیشینه تاریخی کهگیلویه و بویراحمد
- ↑ ((fa)) جغرافیای طبیعی کهگیلویه و بویراحمد
- ↑ ((fa)) جمعیت و خانوار کشور به تفکیک استان، شهرستان
- ↑ Census 2016. General results
- ↑ Selected Findings of National Population and Housing Census, 2016
- ↑ ((fa)) مسئلهشناسی راهبردی توسعه در استان کهگیلویه و بویراحمد Архив на оригинала от 2021-08-10 в Wayback Machine.
- ↑ ((fa)) دانشگاه های استان کهگیلویه و بویراحمد