Челопек (община Старо Нагоричане)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Челопек.
Челопек (на македонска литературна норма: Челопек) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
| Челопек Челопек | |
| — село — | |
 | |
  Челопек | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 398 m |
| Население | 283 души (2002) |
| Пощенски код | 1303 |
| Челопек в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Средорек в източните склонове на планината Руен.
История редактиране
Гробищната църква „Света Троица“ е от XVI - XVII век. В края на XIX век Челопек е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Челопек е населявано от 525 жители българи християни.[1]
Населението на Челопек е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 30 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 62 от 77 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3] През лятото на 1905 година сръбски четници отвличат и убиват местния български учител В. Тасев.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 280 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[5]
На 16 април 1905 година над Челопек съединени сръбски чети се сражават с турски войски, като в сражението загива войводата подпоручик Петър Тодорович.[6] В битката участват още Доксим Михайлов, Лазар Куюнджич, Боривое Йованович и Борко Пащрович.
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[7]
По време на Първата световна война Челопек е част от Старонагоричанска община и има 559 жители.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 283 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 277 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 6 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Челопек
Йовчо Кузманов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[10]- Яким Челопечки, войвода на доброволческа чета в Сръбско-турската война от 1877 – 1878 г.
- Починали в Челопек
Илия Джуричич Църногорац (? – 1905), сръбски четник- Люба Атанацкович (? – 1905), сръбски четник
- Петър Тодорович (? – 1905), сръбски четнически войвода
- Риста Попович Беранац (? – 1905), сръбски четнически войвода
- Риста Цветкович Поречанац (? - 1905), сръбски четник[11]
- Тодор Гвозденович Призренац (? – 1905), сръбски четник
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Владимир Илић: Српска четничка акција 1903-1912, страна 55
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 22 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140.