Червеностъблена манатарка

	Червеностъблена манатарка
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
отдел:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Болетови (Boletales)
семейство:	Манатаркови (Boletaceae)
род:	Neoboletus
вид:	Червеностъблена манатарка (N. luridiformis)
	Научно наименование
	Neoboletus luridiformis Gelardi et al., 2014
	Синоними
	Boletus discolor Boud., 1904; Boletus luridiformis Rostk., 1844; Suillus luridiformis Kuntze, 1898; Sutorius luridiformis G.Wu & Zhu L.Yang, 2016; Boletus erythropus subsp. discolor Dermek et al., 1976; Dictyopus discolor Quél., 1888; Boletus luridiformis subsp. discolor Rauschert, 1987; Boletus luridiformis var. discolor Krieglst., 1991; Boletus queletii var. discolor Alessio, 1985; Boletus luridiformis Rostk., 1844;
	Червеностъблена манатарка в Общомедия
	[ редактиране ]

Червеностъблената манатарка (Boletus erythropus) е вид базидиева гъба от род Манатарка често срещана в България в широколистни (предимно дъбови) и иглолистни гори от пролет до късна есен.

Характерни белези

Гугла:

Горната част е матова, оцветена кафява или тъмно кафява с жълтеникави нюанси, и избледнява с растеж и възраст. Оцветяването показва огромни вариации. При допир е финомъхеста и суха. Отначало е сплескана но бързо пораства и става едра и дебеломесеста.

Месо:

Жълтеникаво или бледо-жълто преди бързото окисляване при наличието на въздух. Тогава то приема тъмносин цвят. Този син цвят се премахва с добавката на разтвор от амоняк или изпарения на амоняк и се възвръща жълтеникавият цвят на месото. За няколко минути амонякът оцветява месото бледо кафяво.

Плътното месо няма определим вкус.

Тръбички:

Отначало лимонено-жълти но скоро биват оранжеви и ярко червени. При най-старите екземпляри цветът избледнява. Доста са ситни и при нараняване се обагрят като останалото месо.

Споров прашец:

Кафяв или тъмно маслинено зелен.

Пънче:

Широко, дебеломесесто и жилаво, често бухалковидно. Повърхността е жълта и червеникава като основата е най-тъмно чевена, и е фино покрито с тъмни точици.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията

В прясно състояние гъбата е слабо отровна и именно поради това особен интерес към нея няма. Известно е, че след изваряване и продължително готвене (като се премахват крайните води) става годна за ядене. Безвкусието ѝ също така не помага. Въпреки това гъбата е дебеломесеста, плододава обилно, и не се напада от ларви на насекоми което я прави добър заместител на другите ядливи манатарки, като се използва по същите начини но само след гореописаната обработка.

Червеностъблена манатарка от иглолистна гора в Родопите

Двойници

Често тази гъба се възприема погрешно като силно отровна „дяволска гъба.“ Истинската дяволска гъба (B. satanas) се различава по бледият цвят на гуглата, напълно алено-червеното пънче и сравнително слабото посиняване на месото.

Огнената манатарка (B. luridus) се различава почти само със стъблената окраска. При нея вместо точици е разпространена мрежовидна шарка.