Черна рада (1663)
Черната рада (на украински: Чорна рада) е общоказашки събор, проведен на 17 – 18 (27 – 28) юни 1663 г. в град Нежин, свикан по заповед на руския цар Алексей Михайлович Романов. Целта му е избиране на хетман на Левобрежна Украйна.[1] Радата се нарича черна, защото освен казаци, присъстват и имат право на глас и т.нар. черни – представители на селяните и по-ниските градски класи.[2] На радата присъстват и руски царски войници, начело с княз Даниил Великогагин.[1] Това събитие се превръща в повтарящ се архетип в украинската история.[3]
Предистория редактиране
През 1660 г., след разбиването на казаците край град Чуднив, Юрий Хмелницки подписва с полския крал Ян II Кажимеж Чуднивския договор и се заклева във вярност към Жечпосполита. Левобережните казашки полкове и Запорожката Сеч не признават неговата легитимност и остават под върховенството на руския цар. Почти веднага след това в Левобрежна Украйна започват усилени политически борби за хетманската власт.[1] На преден план все повече излизат регионалните интереси на висшия елит, а не националната идея.[4] По това време, от 1662 г. хетман на Деснобрежна Украйна е полското протеже Павло Тетеря, поддържан и от кримските татари. Временен хетман на Левобрежна, до избора на нов, е Яким Сомко.[2]
Яким Сомко и Васил Золотаренко редактиране
.jpg)
.jpg)
Единият от претендентите е переяславският полковник Яким Сомко, брат на Ана Сомкивна, първата съпруга на Богдан Хмелницки и чичо на Юрий Хмелницки. Вторият кандидат за поста е нежинският полковник Васил Золотаренко, брат на третата съпруга на Богдан Хмелницки Анна Золотаренко и кошев атаман в Запорожката Сеч. Политическите идеи и на двамата отразяват главно интересите на богатите казаци, елитът на Левобрежна Украйна, който се стреми да укрепи икономическата си позиция и да затвърди изключителния си социален статус. От друга страна и двамата се опитват да осигурят автономен статут на Хетманството, което да остане под закрилата на руснаците, но с гаранции за неприкосновеност на казашките права и свободи.[1]
Програмата на Сомко е по-ясна и много по-радикална от тази на Золотаренко. Той набляга на отбраната и на политическите и икономически права на казаците. Последното се проявява и в отказа му да се разпространят на левия бряг обезценените медни царски пари, чието въвеждане предизвиква недоволство сред поданиците на Алексей Михайлович в Москва и в руските провинции.[1] Сомко е против свикването на Черна рада, защото смята, че хетманът трябва да се избира от старшините и полковниците. Затова е против участието на представители на хора от посполството, които не принадлежат към казаците. Посполството е социална група, обхващаща част от по-бедното градско и селското население, занаятчии от средната класа и бедни търговци.[3] Победата на един или друг кандидат обаче, всъщност означава победа на определен регионален старши клан, а не промяна на социалната политика или на модела за развитие на Хетманщината.[1]
Иван Брюховецки редактиране
В последния момент се появява още един кандидат – Иван Брюховецки. Той е поддържан от руското правителство и официално се противопоставя на укрепването на хетманската власт, увеличаването на зависимостта на обикновените казаци и селяни от старшините и задълбочаването на социалното неравенство. Така успява да получи поддръжката на бедните слоеве от населението.[5] От 1662 г. Брюховецки системно се занимава с дискредитирането на Сомко, като негов главен опонент, в очите на московските политици и техните представители в украинските земи.[3] За да спечели руснаците на своя страна, им предлага укрепване на правомощията на царската администрация в Украйна и увеличаване на руските войски в украински градове. Той поставя под въпрос дори самата необходимост от запазване на хетманската институция, като предлага хетманът да бъде заменен от царски наместник.[1][3] Обещава да даде пари от събраните данъци на царската хазна, за да се повишат заплатите на московските воини.[3]
Руска политика редактиране
Тъй като Брюховецки твърдо е поддържан от руската власт, Сомко и Золотаренко прекратяват враждата си и се обединяват срещу новия претендент. Сомко се опитва да привлече войските на Деснобрежна Украйна с помощта на Павло Тетеря и намесата на Кримското ханство.[1] По-голямата част от левобрежните полкове поддържат неговата кандидатура, а тези, които са по-близо до границите с руската държава – тази на Брюховецки.[3]
Московчаните са недоволни от Сомко, тъй като временният хетман се опитва да разшири правата си и да намали руското влияние. На 10 март 1663 г. царският пратеник Даниил Великогагин получава от Москва „хазна от пари и самурени кожи“. Кожите от самур са изключително високо ценени и са равностойна разменна монета в търговски операции и дори в политическите комбинации. Великогагин не пести средствата за избирането на Брюховецки и увеличаване на руското политическо влияние. Раздава щедри подаръци на „кралските доброжелатели“ – свещени книги, кръстове, църковна утвар, ценни дрехи за свещеници и чиновници.[3] Освен това той е придружено от голям брой воини – около 8 хиляди стрелци. Тази армия всъщност става най-важният „аргумент“ при избора на московското протеже.[3][4]
Събор редактиране
На 16 юни 1663 г. започват „предизборни маневри“ в покрайнините на Нежин. Сомко се намира при Киевските порти със своя Переяславски полк, придружен от съюзните Лубенски и Черниговски полкове. Към тях се присъединява и Нежинският полк, под ръководството на Золотаренко, който напускайки града, тегли със себе си и артилерията. Всички са въоръжени, въпреки че е издадена царска заповед на радата да се пристига без оръжие. Лагерът на Брюховецки се намира срещу този на Сомко. При него са събрани поддържащите го казашки полкове и тълпата от градско и селско население.[3] На събора присъстват общо около 30 000 казаци.[4]
На радата старшините номинират своите представители Сомко и Золотаренко.[2] Казашките старшини на три пъти изразяват подкрепата си за Сомко.[3] Обикновените запорожки казаци и представителите на селяните и градската бедност предлагат Брюховецки, който е обещал да намали данъците и да ограничи изземването на земята им от старшините.[2] Обещал е, че несправедливо придобитото от старшините богатство ще им бъде отнето и дадено на обикновените казаци.[3] Недоволството на хората от казашките старшини по време на изборите довежда до безредици, хаос и нападение на висшестоящите и богатите в Нежин и Переяслав.[2] Първият ден от радата е белязан от остри сблъсъци между различните привърженици с използване на хладно и огнестрелно оръжие, в които участват и руските военни. Спасявайки живота си, Сомко е принуден да се скрие в шатрата на княз Великогагин, а по заповед на царския представител изборът на хетмана е отложен за следващия ден.[1]
За една нощ агитацията на казаците, които пристигат от Запорожката Сеч заедно с Брюховецки, довежда до значително увеличаване на броя на неговите привърженици. На следващия ден дейността на радата е възстановена и Брюховецки е провъзгласен за хетман на Левобрежна Украйна.[1]
Последици редактиране
След избирането на Брюховецки, веднага са арестувани Яким Сомко, полковниците Васил Золотаренко, Оникий Силич, О. Щуровски, С.Третяк, И.Папкевич, С.Шамрицки, Д. Чернявски, генералните писари Х.Тризну и М. Вуяхевич-Височински, някои старшини и сотници. Новият хетман обвинява политическите си опоненти Сомко и Золотаренко във връзки с полската шляхта и двамата са екзекутирани в град Борзна.[1] Враждебно настроените старшини са арестувани и заточени в Сибир.[6] На тяхно място, а и на други представители на казашките старшини, незабавно са назначени лица, близки до Брюховецки. Започва грабеж на имуществото на казашките офицери, а тълпата избива много от влиятелните полковници и старшини.[6][7]
Идването на власт на Брюховецки не довежда до облекчаване на положението на масите в Левобрежна Украйна, което през 1666 и 1668 г. предизвиква въстания срещу старшините и царските представители.[2] През 1665 година Иван Брюховецки подписва Московските статии – унизителен договор между хетмана и руското правителство, който за първи път значително нарушава автономните права на казашките офицери и унищожава надеждата за обединение на украинското население.[8] Украинските земи са обявени за собственост на руските монарси.[9] Контролът над цялата военна, административна и финансова власт се поема от руски военни губернатори.[1]
Памет редактиране
- През 19-и век един от бащите на украинското национално възраждане Пантелеймон Кулиш написва историческия роман „Черната рада“ на украински и руски език, с алтернативно заглавие „Черната рада. Хроника на 1663 година“. Първото издаване на романа става през 1843 г, а второто – през 1857 г. Украинското издание е със заглавие „Черната рада, или нещастният стар свят“.[1][10]
- През 2000 г. излиза мащабна историческа филмова адаптация на едноименния роман на Кулиш с режисьор Николай Засеев-Руденко. В началото е прожектиран в 9 епизода, но впоследствие 3 пъти претърпява трансформация. Финалната версия се състои от 4 части.[11]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((uk)) Енциклопедія історії України/Чорна рада 1663
- ↑ а б в г д е ((ru)) Энциклопедический словарь/Черная рада
- ↑ а б в г д е ж з и к л ((ru)) Газета „День“/29 марта, 2019/Петро Кралюк/Черная рада 1663 года и ее последствия – 3
- ↑ а б в ((ru)) История Украины с древнейших времен до наших дней/Семененко Валерий/Политический раскол Украины в ходе гражданской войны
- ↑ ((uk)) Енциклопедія історії України/Брюховецький Іван Мартинович
- ↑ а б ((ru)) Люди, биографии, истории, факты, фотографии/Иван Брюховецкий/Ivan Briuhoveckij
- ↑ ((ru)) Хронос, всемирная история в интернете/Брюховецкий Иван Мартынович
- ↑ ((ru)) История РФ/Краткий курс истории. Московские статьи
- ↑ ((uk)) Полтавщина: Енциклопедичний довідник. Стор. 567
- ↑ ((uk)) Радiо Свобода/05 серпня 2019/13 фактів про роман Пантелеймона Куліша „Чорна рада“, про які ви не знали
- ↑ ((ru)) MEGOGO/Драматический фильм Черная рада