Черна (окръг Тулча)

село в Румъния
Вижте пояснителната страница за други значения на Черна.

Черна е село в Окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния. Черна е център на община Черна, в която влизат още три селища. Значителна част от населението на селото се състои от мъгленорумъни.

Черна
Cerna
— село —
RO TL Casa Panait Cerna.JPG
Reliefkarte Rumänien.png
45.0797° с. ш. 28.3006° и. д.
Черна
СтранаFlag of Romania.svg Румъния
ОкръгТулча
Надм. височина165 m
Население1844 души (2002)
Пощенски код827045

ИсторияРедактиране

Черна е старо българско селище в Добруджа. Стилиян Чилингиров пише в 1918 година:

Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след Тулча, но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата Долно Чамурлии, Касапкьой, Башкьой и Черна, особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение - с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.[1]

Селото попада в Румъния в 1879 година. През 1916 година след намесата на Румъния в Първата световна война на страната на Съглашението, Черна е освободено от част на българската армия.[2] В 1917 година Петър Карчев, военен кореспондент на 4-та дивизия, посещава Черна и пише:

Селото Черна беше населено преимуществено с българи, както затова впрочем може да се съди и от името му. Имаше в него и румънско население, но болшинството се състоеше от стари преселници българи откъм Котленския край, както и от Ямболско. Дедите на сегашнте жители на Черна дошли близо до дунавската делта още през 1806 г. Заселили се първоначално в Бесарабия и след това прехвърлили отново Дунав, и се установили в разни места на Добруджанската равнина. Къщата, в която щях да преспя тази вечер, беше не само българска, но и роден дом на големия румънски лирик - най-голям след Еминеску - Панайот Черна.[3]

Българското население на Черна се изселва в България съгласно Крайовската спогодба в 1940 година.[4] Преселилите се в България жители на селото основават селището Нова Черна в Община Тутракан.

ЛичностиРедактиране

Родени в Черна
  •   Жеко Енчев Йорданов (1921 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[5]
  •   Йордан Великов Карапетров (1910 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[6]
  •   Йордан Петков Гурбанов (1923 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[7]
  •     Панайот Черна (1881 – 1913), румънски поет от български произход
  •   Симеон Радев (1847 – 1868), български революционер, четник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[8]
Починали в Черна
Други
  •   Симеон Пеев, дарител на селото през 1917 година, младши подофицер родом от Крушево в Македония

БележкиРедактиране

  1. Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 - 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 178 - 179.
  2. Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 3 от 2 юли 1917, стр.3
  3. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 449.
  4. Официален сайт на Община Черна
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 177
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 188
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 188
  8. Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 173.