Алмали
Алмали (на румънски: Almălău, Алмълъу) е село, център на община в окръг Кюстенджа, Северна Добруджа, Румъния.
|
Алмали Almălău |
|
|---|---|
| — село — | |
  Алмали |
|
| Страна |
 Румъния |
| Окръг | Кюстенджа |
| Надм. височина | 37 m |
| Население | 827 души (2011) |
| Пощенски код | 907221 |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 4 километра от Силистра и е част от Община Остров.
ИсторияРедактиране
През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Алмалии, където вероятно получава от местен жител финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“.[1]
До 1940 година Алмали е с преобладаващо българско население. Стилиян Чилингиров пише в 1918 година:
| „ | Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след Тулча, но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата Долно Чамурлии, Касапкьой, Башкьой и Черна, особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение – с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.[2] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Алмали е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Алмали се изселва в България по силата на подписаната през септември същата година Крайовската спогодба. Жителите му се заселват в село Айдемир, село Полковник Ламбриново и други.
ИзточнициРедактиране
- ↑ ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820-1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. -Белград : В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей - Разград
- ↑ Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 – 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 178 – 179.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.249 и 826.
