Николай Чернишевски
Николай Гаврилович Чернишевски (на руски: Николай Гаврилович Чернышевский) е виден руски общественик, писател, икономист и философ.
|
Николай Чернишевски Николай Гаврилович Чернышевский |
|
|---|---|
 |
|
| Роден | 12 юли 1828 г. (стар стил) |
| Починал | 17 октомври 1889 г. (стар стил) |
| Професия | писател, общественик, икономист, философ |
| Националност |
 Русия |
| Жанр | роман, есе, повест, мемоари |
| Известни творби | „Какво да се прави“ (1862 – 1863) |
|
|
|
|
Повлиял на
|
|
| Съпруга | Олга Василиева |
| Деца | Александър, Виктор, Михаил |
| Подпис |
 |
| Уебсайт | |
| Николай Чернишевски в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е на 24 юли 1828 г. в Саратов, Руска империя. Израства в семейството на всестранно образован свещеник. Първоначално учи в дома си. Завършва Саратовската духовна семинария през 1845 г. и Историко-филологическото отделение на Петербургския университет през 1850 г.
Известно време (1851 – 1853 г.) преподава руски език и литература в Саратовската гимназия. През 1853 г. се запознава с бъдещата си съпруга и след женитбата си същата година се преселва в Петербург. В столицата Чернишевски става сътрудник на ляволибералните (почти радикални) списания „Отечественные записки“ и „Современник“.
Върху формирането на мирогледа на Чернишевски силно влияят класиците на немската философия, английската политическа икономия и френския утопичен социализъм. Особено силно е влиянието на Висарион Белински и Александър Херцен. При завършването на университета той вече е убеден философ-материалист, демократ с радикални убеждения и привърженик на утопичния социализъм.
Чернишевски защитава магистърска степен на тема: „Естетическите отношения на изкуството към действителността“, полагайки началото на материалистическата естетика в Русия.
Журналистическата дейност на Чернишевски е насочена към решаване на обществените проблеми в Русия чрез ликвидиране на крепостничеството. В печата публикува историко-литературни и литературно-критични статии, защитава реализма в литературата и утвърждава тезата, че литературата трябва да служи на интересите на народа.
След 1857 г. цялото му внимание е насочено към икономическите и политически проблеми в Русия. Заедно с Херцен става един от създателите на народничеството. Влиянието на Чернишевски в руското общество нараства силно особено след отмяната на крепостничеството на 19 февруари 1861 г. В най-известното си произведение – романа „Какво да се прави“ (1862 – 1863 г.) Чернишевски описва живота на хората от новото общество – „разумните егоисти“, които живеят от своя труд и по нов начин устройват своя семеен живот и живота в обществото.
Заради своята политическа и литературна дейност Чернишевски е арестуван и осъден през 1864 г. на 7 години каторга и вечно заселване в Сибир. След като изтърпява каторжното наказание, през 1871 г. той е заселен във Вилюйската крепост, където живее до 1883 г., когато му е разрешено да живее в Астрахан под постоянен полицейски надзор.
През юни 1889 г. Чернишевски получава разрешение да живее в родния си град Саратов, където умира на 29 октомври същата година.
