Черни Вит (село)

село в община Тетевен, обл. Ловеч

Черни Вит е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч.

Черни Вит
България
42.8796° с. ш. 24.1938° и. д.
Черни Вит
Област Ловеч
42.8796° с. ш. 24.1938° и. д.
Черни Вит
Общи данни
Население489 души[1] (15 март 2024 г.)
13,5 души/km²
Землище36,358 km²
Надм. височина458 m
Пощ. код5725
Тел. код06906
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ80902
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Тетевен
Мадлена Бояджиева-Ничева
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Цветослава Христова (ГЕРБ)
Черни Вит в Общомедия

География

редактиране

Село Черни Вит се намира на 7 km от Тетевен. Разположено е във високопланински район.

Землището на село Черни Вит е населено още преди новата ера. На юг от селото се намира местността Чертиград (Чьортиград) {Чьорт – дявол или дяволски град}. В тази местност траките са изградили укрепление, което е било естествено защитено от три страни с непристъпни отвесни скали достигащи височина от 100 m, а от четвъртата страна са построили крепостна стена. Предполага се, че въпросните траки са се занимавали с добив на злато, сребро и мед, тъй като при изследвания на минни инженери в района на мина Елаците са открити първобитни съоръжения за добив на руда. Много интересен е фактът, че траките са намирали и изкопавали изключително точно жѝлата на самородното злато. В землището на Черни Вит могат и до днес да се видят малки гробници, особено в местностите Брашленица, Делиевци и Платуница. Всичките са ограбени, но и до днес иманяри с металотърсачи обикалят и разрушават остатъците от тях. Любопитно е, че гробниците са разположени на високи слънчеви места и с изглед към Чертиград. През билото на Стара планина над Черни Вит преминава стар римски път, чийто подреден преди векове калдъръм на места е запазен и до днес.

Население

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 674 100,00
Българи 670 99,40
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 3 0,44

Населението в селото е християнско, е изграден православен храм, носещ името „Св. Богородица“.

Забележителности

редактиране
Природни забележителности

В близост се намират паркът „Централен Балкан“ и резерватът „Боатин“.

В село Черни Вит се произвежда уникално зелено сирене. Това става само при домашни условия. Поради административни недомислици няма възможност то да достигне до хранителната разпространителска верига в страната[3].

Редовни събития

редактиране

Жива картина на паметника на дядо Нейо

редактиране

Всяка година в края на май се разиграва жива картина на паметника на дядо Нейо – жител на село Черни Вит, укрил Бенковски и неговите четници в пещера над селото, която по-късно поколенията наричат „Бенковската пещера“. В края на месец юни жива картина се играе и на паметника на ботевите четници Никола Войновски и Илия Милчев Пандурски в местността Десеткар.

Традиционен фолклорен събор

редактиране

Сред вековна зеленина в центъра на селото е разположена сцената, на която се провежда традиционният фолклорен събор. По-младите участници с право го наричат фестивал, заради пъстротата и празничното настроение. Всяка година тук се събират фолклорни групи от различни селища в Централна Северна България. Съборът се провежда всяка година в края на месец август като първото му издание е през 1980 г. Марин Иванов е дългогодишен радетел за събиране и съхраняване на изворния фолклор в родното си село. Неговият разказ връща към началото през 1979 година:

”Хората направиха събора с много мерак. Тогава все още бяха живи много от истинските носители на фолклора. Те изпълняваха песни и обичаи съвсем естествено, защото бяха част от младостта им, от живота им. Имаше го истинското отношение към традиционната ни култура.
Първият събор беше много колоритен. Проведе се в двора на училището. Участниците от планинските села бяха пристигнали с волски коли. Децата гледаха всичко, което се случваше на сцената и около нея с огромен интерес. Тогава общината реши, че това е много сполучлива форма за поддържане на традициите, които вече бяха започнали да изчезват. Оценен беше и фактът, че така младото поколение получава възможност да научи повече за своя роден край.
Постепенно съборът се разшири. Започнаха да взимат участие представители на всички села и градове от областта. Тук се провежда и окръжен събор – някъде в началото на 80-те години на ХХ век. Никога няма да забравя думите на Елена Стоин – дъщеря на големия фолклорист Васил Стоин, който е записвал песни в нашия край. Г-жа Стоин беше жури на един от големите събори през първите години. Тя с голяма радост сподели, че всичко, което е било представено на сцената, е истински изворен фолклор. Тази оценка на известния учен ни даде увереност, че пътя който сме поели, е правилен. В нашето село е интересно да се изучава народната музика. Мястото е затворено, изолирано от чужди влияния. Битът и обичаите са се запазили в автентичния си вид. Това е мнението на много специалисти.
Днес съборът постепенно променя и обогатява своя облик. ”Последните няколко издания са тематични. – разказва той и продължава: През 2005 г. от сцената прозвучаха изпълнения на най-малките певци. Те изпяха някои от песните, които Васил Стоин е събрал в селото. Издирихме хората, чиито имена е записал фолклористът и помолихме техните наследници да научат същите образци, които са издадени преди десетилетия в сборника ”От Тимок до Вита”.
Тази година музиката, която прозвуча на фестивала беше изключително разнообразна – детски фолклор, градски песни, авторски пиеси на фолклорна основа, народни оркестри. Едно от най-интересните участия беше на Духовия оркестър от гр. Ябланица. ”Той съществува повече от 35 години и има огромна роля в културния живот на малкото градче. Като засвири духовата музика, настроението веднага става празнично.” – каза г-н Христов, секретар на читалището в Ябланица. В Черни Вит бяха дошли и няколко групи от българо-мохамеданските села в района, чийто фолклор също е изключително интересен.” (по Албена Безовска)

Личности

редактиране
  • Марин Иванов (21.08.1945 г. – 02.11.2011 г.), народен певец, е сред хората, които са изучавали традиционната музикална култура на Черни Вит и близките малки села. Дълги години това е било основната му задача като служител в читалището.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  3. Защо Черни Вит не е столица на зеленото сирене, dnevnik.bg, 03.12.2009

Външни препратки

редактиране