Чернова:Бой при Милин Камък
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Битката при Милин Камък е първото сражение между четата на Христо Ботев и османски редовни и нередовни войски.
| Бой при Милин Камък | |||
| Априлско въстание | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 18 май 1876 г. | ||
| Място | Близо до Милин камък | ||
| Резултат | Победа за въстаниците | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
.svg){kind=small}
На 18 май четата е изправена пред първото си сериозно изпитание – близо до рида Милин камък, на 25 километра от Враца, тя бива нападната от черкези и башибозук, към които скоро се присъединява и редовна турска военна част. Особено ярко описание на храбростта на Ботев и неговите четници в този решителен момент дава Захари Стоянов в своята книга „Опит за биография на Христо Ботйов“[1]:
| „ | Това казал той и хукнал през гъстата трева с коня си право към неприятеля от дясна страна на пътя, като си въртял сабята около главата, която блещяла под утринните слънчеви зари. Град куршуми се посипали върху му, които удряли в
земята и подхвърляли нависоко корените на тревата. По за- повед на Н. Войновски, който е отбирал от военните работи, двама души конници се впуснали да върнат войводата, който на явна смърт отишел да се излага. |
“ |
Сражението
редактиранеКогато четата се приближава до с. Баница, е нападната от черкези и башибозук. Противникът, около 200 души, се появява от двете страни в тила. Това е първата сериозна среща с врага. Съзнавайки реалната опасност от обкръжение, Никола Войновски заповядва на авангарда да заеме възвишенията Банин връх и да открие огън по противника. Така дава възможност на основното ядро да се изкачи по източната част на възвишението Милин камък и от удобна позиция да приеме боя. Същевременно е взето решение при първа възможност маршът към Балкана да продължи.
Първата атака е предприета около 13 ч. от башибозуците от с. Мраморен срещу източните позиции на отряда. Местността е твърде открита, а за мнозина четници това е първият огневи бой в живота им, така че и атакуващите, и защитниците дават значителни загуби, но неприятелят е отблъснат.
Настъпва и башибозукът от с. Баница към позициите на авангарда на Банин връх. Час след началото на боя, вместо очакваната помощ, от Враца пристигат два бюлюка редовна войска, които от дистанция около километър откриват огън с далекобойните си пушки и с две оръдия. Четниците нямат възможност да отвърнат на огъня и са им нанесени сериозни загуби. Но още при първата директна атака, неприятелят е разпилян с добре организирана стрелба, а по същия начин до вечерта са отбити още две атаки.
Източници
редактиране- ↑ Кънчев, Иван. Пътят към безсмъртието на Христо Ботев // Българска история.