Уикипедия

Чернова:Българска медоносна пчела

Apis mellifera rodopica
Търтей (ляво) и работничка (дясно)
Търтей (ляво) и работничка (дясно)
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Ципокрили (Hymenoptera)
семейство:Същински пчели (Apidae)
род:Медоносни пчели (Apis)
вид:Европейска медоносна пчела (A. mellifera)
подвид:A. m. rodopica
Научно наименование
[ редактиране ]

Българската медоносна пчела (на латински: Apis mellifera rodopica) е подвид на медоносната пчела (на латински: Apis mellifera).

История редактиране

Изследванията и работата с местната пчела започват през 1935 г. с работата на професор А. Лазаров. През периода 1967 – 1975 г. в Опитната станция по пчеларство се извършват подробни изследвания върху морфологичните характеристики на местната пчела. Резултатите от тези изследвания служат като основа за организирането на селекционна работа с пчелите в България. През 60-те и 70-те години на миналия век се провежда проучване на местните пчели в различни райони на страната, както и сравнителни изпитвания с внесени чужди раси (италианска, сива планинска кавказка и карника), включително кръстоските им с местната пчела. Освен това, се извършват изследвания за уточняване на подходящите райони за създаване на резервати за местната пчела. [1][2][3][4][5][6][7][8].

През 1978 година е утвърдена дългосрочна програма за развъдно-подобрителна работа с пчелите в България, която включва две основни насоки:

  1. Чисторасово развъждане на местната пчела;
  2. Кръстосване на местната пчела с чужди раси.

През периода 1980 – 1987 година от майкопроизводствените стопанства във Враца, Ловеч, Сливен и Тервел се изпитват и внедряват в практиката дву-, три- и четирирасови кръстоски на местната пчела с италианска, сива планинска кавказка и карника. Майки-кръстоски се продават и разпространяват в страната до средата на 90-те години на миналия век.

През периода 1987 – 1990 година се провежда задълбочено морфо-етологично изследване на територията на утвърдени резервати за местната пчела и в различни зоогеографски райони на България. Изследването показва, че използването на майки-кръстоски е довело до нарушаване на чистотата на много локални популации от местната българска медоносна пчела. [9]

През 2002 година е построен първият резерватен пчелин за българска пчела в местността „Чуката“ край Сливен, а през 2003 година е създаден и контролно-изпитателен пчелин в село Семчиново. И така, вече повече от 20 години след задълбочената селекционна работа в страната е запазен чист генетичен материал от местната българска медоносна пчела. На базата на извършени молекулярно-генетични изследвания, които включват изоензимен, митохондриален и микросателитен анализ, е установено, че Българската медоносна пчела притежава свой собствен „генетичен профил“ и се различава от общо 14 изследвани подвида на медоносната пчела в Европа[9][10][11][12].

Характеристики редактиране

Цветът на хитиновата покривка при пчелите-работнички по гръбната страна на коремните членчета е тъмен, без големи жълти петна и ивички. В условията на страната семействата от Българската медоносна пчела се развиват добре и не проявяват голяма склонност към роене – около 3 – 5%. Българската пчела е склонна към „тиха“ смяна (самосмяна) на пчелните майки.

Тя е сравнително миролюбива и при преглед пчелите са спокойни и не напускат площта на питите. Тази особеност позволява на пчеларя да работи без предпазни средства и пушалка, като може да преглежда по-голям брой пчелни семейства за единица време.

Друга характерна особеност е нейната бърза реакция на наличието или отсъствието на паша. При добри грижи и наличието на паша тя е в състояние да развива силни семейства и е високопродуктивна.

Българската пчела складира хранителните запаси едновременно в плодника и в магазинните надставки и запечатването на меда по-често е „бяло“, понякога „смесено“. Умерено използва прополис.

В условията на България местната пчела издържа както на високи, така и на ниски температури и презимува добре. Пчелите охраняват добре гнездото и не е отбелязана склонност към кражби в чужди семейства, поне не в такава степен, както при пчелите от други раси.[4]

Предизвикателства редактиране

Генетично замърсяване редактиране

Към 2024 г. пчеларството в България се сблъсква с редица сериозни предизвикателства. Едно от тях е увеличаването на безконтролния внос на чужд генетичен материал в различни райони на страната. Това включва и незаконното настаняване на пчелни семейства в близост до развъдните стопанства, което въздейства негативно върху генетичната чистота както на пчелните майки, отглеждани в развъдните стопанства, така и на местните популации от българската медоносна пчела. Неуправляемият нелегален внос на пчелни майки от чужди раси води до намаляване на числеността на чисторасовите пчелни семейства от българската медоносна пчела[13][14].

Пестициди редактиране

Отчетливо е, че такива практики могат да доведат до генетично замърсяване и загуба на адаптивност на местните популации пчелни семейства. Повишената смъртност на пчелните семейства, особено по време на зимно-пролетния период, може да се дължи на хроничното отравяне с пестициди. Това е една от основните причини за загубите на пчелни семейства.

Източници редактиране

  1. ↑ Величков В. (1963) Сравнително изпитване на италианската пчела, Пчеларство, №1, с. 16-19
  2. ↑ Величков В., (1967) Сравнително изпитване на италианските и местните пчели и кръстоските им в условията на крайдунавския район, Животновъдни науки, № 5, с. 89-100
  3. ↑ Величков В. (1970) Пчелни породи у нас. Пчеларство. № 10, с. 7-11
  4. ↑ а б Митев Б., Величков В., Стоилов Н. (1972) Проучване Проучване на морфологичните особености на пчелите от Стеврешкия район Търговишки окръг, Животновъдни науки, № 5, с.127-133
  5. ↑ Радоев Л. (1965) Сравнительное испытание серой кавказской грузинской пчелы в Болгарии, ХХ Международный конгресс по пчеловодству Апимондии, Бухарест, с. 125-127
  6. ↑ Радоев Л. (1969) Результаты исследования второго поколения помесей от скрещивания местных болгарских пчел с серыми кавказскими (грузинскими) пчелами. ХХІІ Международный конгресс по пчеловодству Апимондии, Бухарест, с. 290-291
  7. ↑ Радоев Л. (1971) Новые данные по испытанию серой горной кавказской пчелы в Болгарии. ХХІІІ Международный конгресс по пчеловодству Апимондии, Бухарест, с. 401-403
  8. ↑ Радоев Л. (1979) Медопродуктивность серой горной кавказской и местной пород пчел в различных районах Болгарии. XXVII Международный конгресс по пчеловодству Апимондии, Бухарест, с. 311-313
  9. ↑ а б Петров П. 1990. Медоносные пчелы Болгарии, их характерные особености и таксономическое положение. Дисер. канд. биолг.наук., Москва, 133 с
  10. ↑ Иванова Е. Н. (2018) Популационно-генетичното богатство на българската медоносна пчела и историята на едно 25 годишно научно пътуване. УИ „Паисий Хилендарски". Пловдив, 314. ISBN 978-619-202- 393-5
  11. ↑ Ivanova E. N., Nikolova S. R., Petrov P. P. (2020) Genetic diversity and differentiation among Apis mellifera populations in Bulgaria. Comptes rendus de l'Académie bulgare des Sciences, 73(11), 1545-1552. Online ISSN: 2367-5535 Proceedings of the Bulgarian Academy of Sciences
  12. ↑ (2021) Authoritative subspecies diagnosis tool for European honey bees based on ancestry informative SNPs. BMC Genomics, 22:101
  13. ↑ Petrov P., lvanova E., Petkov N. & Arakelyan l. (2022) First data on the.pesticide residues in samples of honey bees and food stocks in the Apis mellifera colonies from Bulgaria. Bulg. J, Agri. Sci., 28, (Supplement 1), 84-90
  14. ↑ Ivanova E. N., Petrov P. P., Petkov N. G. (2022) Reasons for honey bee colony losses in Bulgaria. Journal of IMAB-2022, vol.28(Supplement 12 SEEC & 32 IMAB); Section Varia., 22-25. ISSN: 1312-773X. DOI: Journal of IMAB-2022 Supplement 3
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чернова:Българска_медоносна_пчела&oldid=12199040“.