Чернова:Димитър Георгиев Пенчев

.

Димитър Георгиев Пенчев

Димитър Георгиев Пенчев е член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), репресиран, осъден на смърт, но присъдата му след това е заменена с по-лека. При опит за бягство през границата е заловен и осъден повторно на 9 години затвор. Депутат във VII Велико народно събрание.

Биография и образование

Димитър Пенчев е роден на 14 февруари 1937 г. в село Чарда, област Ямбол. Произхожда от богато земеделско семейство. Учи в Професионална техническа гимназия „Ив. Райнов“ в Ямбол, но заради репресиите, на които е подложено семейството му не успява да продължи образованието си в университет.^[1] Неженен.

Политическа кариера

Като ученик в Професионална техническа гимназия „Ив. Райнов“ в Ямбол през 1956 г. образува кръжок за изучаване на историята на БЗНС. През 1958 г. влиза в казармата, където върху него е оказан натиск да стане сътрудник на Държавна сигурност. Макар да подписва декларация за сътрудничество Димитър Пенчев прави всичко възможно да запази лицата, които му е нареждано да следи. Един от хората, за които е трябвало да донася е Петко Илиев, друг земеделец и бъдещ народен представител XXXVII и XXXVIII Народно събрание. С него стават приятели, след 10 ноември 1989 г. заедно са сред възстановителите на БЗНС-Никола Петков.^[2]

След казармата Димитър Пенчев започва работа в София като зидаро-мазач в строителството. През юни 1961 г. е арестуван и жестоко инквизиран. Остава верен на политическите си убеждения и отказва да признае, казионния БЗНС с главен секретар Георги Трайков. Осъден е на смърт чрез разстрел. По-късно присъдата му е заменена с по-лека. Лежал е в Сливенския, а по-късно и в Старозагорския затвор, където става свидетел на най-големия затворнически бунт след 9 септември 1944 г. в България, предизвикат от брутален побой на охраната над политзатворник. Над 40 политически затворници, сред които е и Пенчев, отказват да работят. Протестът прераства в гладна стачка. За наказание Димитър Пенчев е вкаран в карцера, където престоява 40 дни. Освободен е през 1964 г., в следствие на приета амнистия. На свобода не успява да намери постоянна работа. Уволнен е като работник на пристанището в Бургас, в резултат на което решава да бяга зад граница. През юли 1967 г. заедно с още двама приятели успява да премине границата с Турция при Елхово. След 10 дни престой и разпити от турска страна ги връщат в България. От българската страна са посрещат с огън. Един от приятелите му е убит на място, другият е ранен. Димитър Пенчев оцелява по чудо оцелява. Осъден е повторно на 9 години затвор, които излежава. В Старозагорският затвор се запознава с други политически затворници като Алфред Фосколо и Петър Бояджиев.^[3] Излиза на свобода в края на 1974 г. и веднага след това ДС образува дело за наблюдението „Диверсант". Често му се налага да сменя работата си, принуден е да напусне работата си и към „Промишлена вентилация“ в Сливен. След отказ да подпише декларация за сътрудничество на ДС през 1985 г. е изпратен в ,,Белене“, където затворът отново е превърнат в лагер за политически затворници. След освобождаването си изселен в Бобов дол, където успява да се събере със семейството си. През 1987 г. във Франция приятелите му от затвора Петър Бояджиев и Алфред Фосколо подемат кампания Димитър Пенчев да бъде пуснат свободно да напусне България. Радио „Свободна Европа“ дадена гласност на случая. В Париж е съставен инициативен комитет за спасяването на Пенчев, в който влизат проф. Анри Картан, член на френската академия и Андре Бержарон, генерален секретар на профсъюза „Работническа сила" и др. Изпратено е отворено писмо до Тодор Живков. Френски екип журналисти посещават семейството му в Бобов дол и записват историята му. Въпреки натискът, на който отново е подложен от Държавна сигурност, Димитър Пенчев не се пречупва и в крайна сметка е пуснат да замине. На 30 юли 1987 г. той и семейството му стъпват на френска земя.^[4] През 1990 г. се завръща в България и става член на възобновения БЗНС „Никола Петков“.^[5] Издигнат е от Съюза на демократичните сили в 28-МИР Ямбол, откъдето става депутат в VII Велико Народно събрание. Взема участие в гладната стачка на 39-та депутати срещу приемането на новата Конституция. През 90-те години отново напуска България и прекратява активната си политическа дейност.^[6] Живее със семейството си в Марсилия, Франция.1

Библиография

Описва живота си в биографичната книга: Идеалната жертва. София: „Мултипринт“, 2011, 296 с. Историята му заляга в документалният филм Отмъщението. Дългата сянка на ДС на режисьора Атанас Киряков.2^[7]

Източници

Външни препратки

[1] Димитър Георгиев Пенчев

[2] Политическа кариера

[3] Период в затвора

[4] Заминаване за Франция

[5] Член на БЗНС

[6] Прекратяване на политическата си дейност

[7] Библиография

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]