Чернова:Константин Иванов Дочев

Професор доктор Константин Иванов Дочев е един от водещите изследователи в областта на средновековната българска и византийска нумизматика. С близо 40-годишен опит в областта, той е работил ръководител на филиала на Националния археологически институт с музей във Велико Търново. Основният му научен интерес се фокусира върху изследването на монетите от периода на средновековно Търново. Професор Дочев е автор на над 100 научни публикации и четири монографии.

За близо 30 години, професор Дочев е преподавал лекции, посветени на античната, римската, византийската и българската нумизматика, както и на финансовата и стопанската история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Биография

редактиране

Константин Дочев е роден на 21 ноември 1950 г. във Велико Търново. Получава основното си образование в ОУ „П. Р. Славейков“ във Велико Търново[1], завършва с профил „Геодезия и география“ в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ в старопрестолния град.

Стремежът към археологията го води към историческото образование, което завършва във Великотърновския университет със специалност "История". Още през първата си година в университета започва активна работа по археологически разкопки[2].

Професионална дейност

редактиране

През 1976 година Константин Дочев започва работа във великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей, където работи до 2018 година. През годините проф. Дочев има и преподавателска дейност във Великотърновския университет и в Пловдивския университет. В продължение на 12 години, съвместно с колегата си Атанас Попов, работи по реставрацията на църквата „Св. Четиридесет мъченици“.

Политическа дейност

редактиране

Константин Дочев е избран за народен представител от листите на СДС в XXXVIII Народно събрание. Член е на Комисията по култура, където заедно с търновския депутат Пламен Радонов инициира честването на 22 септември като официален празник от 1998 година.

През 1997 година участва в извънредна Комисия за утвърждаване и приемане на българския герб. Със своите исторически познания играе ключова роля в съставянето на преамбюла на Закона за виното и спиртните изделия. Заедно с Красимир Каракачанов и Емануил Йорданов предлагат възстановяването на историческите имена на всички административни области в страната[3], но предложението им впоследствие е критикувано и отхвърлено[4].

От 13 януари 2000 г. до 1 август 2001 г. той заема поста на областен управител на Велико Търново[1]. Бил е общински съветник във Велико Търново

Библиография[5]

редактиране

·       Монети и парично обръщение в Търново XII-XIV в. Велико Търново: Витал, 1992, 318 с.

·       Български средновековни монети XIII-XIV век. Велико Търново: Центерекс, 2003, 196 с.

·       Каталог на българските средновековни монети XIII-XIV век. Велико Търново: Центерекс, 2003, 320 с.

·       ‘Tarnovo, Sixth-Fourteenth centuries’, The Economic History of Byzantium from Seventh to Fifteenth Century. Vol 2. Washington D.C., 2002, pp. 673-678.

·       ‘Dubrovnik Imitative Coinage and Its Spreading Over the Bulgarian Empire’, Bulgaria Pontica Medii Aevi, vol. IV-V, Sofia, 2003, pp. 163-173.

Списък с източници:
редактиране