Чернова:Локус (психология)
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 12:35, 17 юни 2024 (UTC). |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Локус
Локусът на контрол е степента, в която хората вярват, че те, за разлика от външните сили (извън тяхното влияние), имат контрол върху резултата от събитията в живота си. Концепцията е разработена от Джулиан Б. Ротър през 1954 г. и оттогава се е превърнала в аспект на психологията на личността. „Локусът“ на човек (множествено число „loci“, латински за „място“ или „локация“) се концептуализира като вътрешен (вярване, че човек може да контролира собствения си живот) или външен (вярване, че животът се контролира от външни фактори, които човек не може да повлияе или случайността или съдбата контролират живота му).[1]
Индивидите със силен вътрешен локус на контрол вярват, че събитията в живота им са преди всичко резултат от собствените им действия: например, когато получават резултатите от изпита, хората с вътрешен локус на контрол са склонни да хвалят или обвиняват себе си и своите способности. Хората със силен външен локус на контрол са склонни да хвалят или обвиняват външни фактори като учителя или трудността на изпита.[2]
Локусът на контрола генерира много изследвания в различни области на психологията. Конструкцията е приложима в области като образователна психология, здравна психология, индустриална и организационна психология и клинична психология. Продължава дебатът дали специфичните за домейна или по-глобалните мерки на мястото на контрол ще се окажат по-полезни в практическото приложение. Трябва също да се правят внимателни разграничения между локуса на контрола (личностна променлива, свързана с генерализирани очаквания за бъдещето) и стила на приписване (концепция, отнасяща се до обяснения за минали резултати), или между локуса на контрол и концепции като самоефективност.
Локусът на контрол е едно от четирите измерения на основните самооценки – фундаменталната оценка на себе си – заедно с невротизма, самоефективността и самочувствието.[3] Концепцията за основните самооценки беше изследвана за първи път от Judge, Locke и Durham (1997) и оттогава доказа, че има способността да предвиди няколко резултата от работата, по-специално удовлетворението от работата и изпълнението на работата.[4] В последващо проучване Judge et al. (2002) твърдят, че локусът на контрол, невротизмът, самоефективността и факторите за самочувствие могат да имат общо ядро.[5]