Чернова:Шьойо Цубоучи

Шьойо Цубоучи (1859-1935)

坪内 逍遥 [つぼうちしょうよう] 

       Шьойо Цубоучи е японски театрален режисьор, литератор, един от създателите на съвременния японски театър. В своето произведение “Същността на романа” Цубоучи издига нови революционни принципи, върху които трябва да се изгражда всяко литературно произведение.

Първи той изтъква, че за разлика от другите видове изкуство романът въздейства на човека чрез сърцето. Основен елемент в него са човешките чувства, последвани от нравите, обичаите, обстоятелствата в живота на човека. Писателите имат за задача да проникнат в дълбините на сърцето и да разкриват чувствата и достойнствата на своите герои – млади и стари, мъже и жени, добри и лоши, да разказват за всичко до най-малката подробност, т.е. писателят трябва да е психолог. Най-главното, което трябва да съдържа едно литературно произведение, определено като 小説「шьосецу」(роман), е да представя нещата психологически вярно. Методът на Шьойо Цубоучи бива наречен 写実主義「шяджицушюги」 – описване на нещата такива, каквито са, иначе казано – реализъм.

Библиография:

Шьойо Цубоучи е роден в края на периода Едо в семейство на самурай. Баща му, като служещ на шьогуната Токугава, бил силно повлиян от Конфуцианското учение. От друга страна майка му - произлизаща от семейство на търговци, силно се вълнувала от популярната за тогава литература и театър. Така малкият Шьойо израснал между тези два свята, които оставили своя отпечатък върху неговите творчески начинания. Шьойо завършил Английската гимназия в Нагоя и продължил образованието си в Каисеи Гакко, или в последствие Токийския университет. Последният изпит по Английска литература не бил успешно взет от Шьойо. В стремеж да разгадае на какво се дължи слабата оценка за анализа му върху литературния персонаж Гертруда от Хамлет, Шьойо сравнява работата си с анализите на литературни критици и открива, че се е провалил в това да опише характера на героинята, тъй като е покрил само нейните действия. Благодарение на този инцидент Шьойо се запознава с психологическия реализъм, който предизвиква огромен интерес у бъдещия японски писател, критик и драматург.

След дипломирането си, Шьойо приема позиция в Токийския колеж, предшественик на Университета Васеда. Там той работи като лектор, администратор и основава литературното списание Васеда бунгаку. Също така работи като редактор на литературния раздел към в. Йомиури Шинбун и става директор на Средно училище Васеда. Докато заема тези длъжности Шьойо не спира да твори – романи, критика, драми и опери.      

“Същината на романа” и неговото влияние:

През 1885-1886г. Шьойо написва есето “Шьосецу шиндзуй” или “Същината на романа”, с което оказва голямо влияние върху по-нататъшното развитие на японската литература. Критикува тогавашното състояние на литературата, изключителната популярност на романните форми от всякакъв жанр, липсата на оригиналност. Хвали японските литературни традиции и предсказва, че японският роман ще се изравни в европейския и дори да го надмине. Есето му е своебразна програма за следащите писатели, по-скоро е призив към подобряване на съществуващата японска литература, отколкото към създаването на напълно нова. Прокарва идеята, че романът е изкуство 美術「биджуцу」 – с други думи, че има задължително художествена стойност, целта му е да накара читателите да навлязат в света на дълбинното и красивото. Шьойо обявява романа за най-съвършената литературна форма, тъй като само той може да опише цялостно това, което би могло да бъде единствено загатното в поезията, и да разкрие детайли, невъзможни за изразяване на сцената. Цубоучи смята, че основна цел на романа е да изобразява човешките емоции, а описанието на обществото и обичаите идва на второ място. За модел на автора трябва да служат реални лица и чувства, той трябва да се стреми към достоверност и по-дълбоко изображение на действителността, а не повърхностно както в съществуващата до момента китайска и японска проза. Шьойо разделя романа на дидактичен и релистичен, и отдава предпочитанията си на втория, понеже се стреми към вярно описание на обществото. Идеите на Цубоучи оказват огромно въздействие върху литератучния живот в страната. Много млади хора стават писатели, след като прочитат есето му. Налага се нов поглед към литературата. Шьойо написва и роман, в който прилага тези принципи: “Тосей шьосей катаги” или “Нравите на съвременните ученици” (1885-1886). Приет е ентусиазирано, особено от младите интелектуалци. Диалозите са изпъстрени с английски думи и препратки към западното познание, най-вече философията. Сюжетът е за любовта на един студент към гейша, накрая му разрешават да се ожени за нея, но това е, защото откриват, че тя е от самурайско потекло.

Принос към други литературни жанрове (освен роман):

За първи път Шьойо се появява на литературната сцена с превода си на Юлий Цезар от Шекспир. Най-голям интерес към най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история – Шекспир, Шьойо проявява не само в своята младост, но и в последните 10 години от живота си, когато превежда всички шекспирови пиеси. През 1928 публикува пълната колекция. Вдъхновен от Шекспир и решен на това да пази връзката си с родната земя, продуцира няколко кабуки пиеси. Шьойо адаптира пиесите на английския поет и драматург за сцената на театър кабуки, правейки асоциации с исторически личности като Токугава Йеясу（徳川家康）и Тойотоми Хидейоши（豊臣秀吉）. Също така е бил председател на Литературната Асоциация, чиято основна цел била модернизирането на японския театър, което и постига с въвеждането на реформи в тази сфера. Шьойо продуцира и няколко японски опери. Благодарение на реновирания му стил, неговите творби установяват нов стандарт в японското оперно изкуство. В Япония “Новият Урашима” още се счита за шедьовър и според някои критици е едно от най-съвършените му произведения. Шьойо остава следа и като критик. Именно чрез своята критика той успява да обнови и преобрази романа и драмата, създавани на японска земя.

Творчество:

Критика 1885 г. Същността на романа/小説神髄/Шьосецу шиндзуи Превод на английски “SHŌSETSU SHINZUI: THE ESSENCE OF THE NOVEL” by Nanette Twine, published in 1981. LINK: The Essence of the Novel (umich.edu) 1904 г. Теория на съвременната опера/新楽劇論/Шингаку гекирон 1893 г. Историческата драма в нашата страна/我が国の史劇 Литература и образование с канджи и транскрибиране Етика и литература с канджи и транскрибиране История и характеристика на театър кабуки с канджи и транскрибиране

Драма 1894 г. Лист пауловния/桐一葉/Кири Хитоха

1896 г. Маки/牧の方/Макино Ката (в превод) 1916 г. Яку но Гьоджя/役の行者/ Енно Гъоджа (в превод) 1918 г. Звездната нощ на раздялата/名残の星月夜/Нагорино Хошидзукийо

Опера Новата принцеса Кагуя/新曲赫映姫/Шинкьоку Кагуяхиме 1904 г. Новият Урашима/新曲浦島/Шинкьоку Урашиме

Романи 1885 г. Нравите на съвременните ученици/一読三嘆 当世書生気質/Тосеи шьосеи катаги 1886 г. Огледало на брака/妹と背鏡/Имотосе кагами 1887 г. Тук и там/ここやかしこ/Кокоя кошико 1887 г. Събирачи на семена/種拾い/Танехирои 1888 г. Далечна мечта/未来の夢/Мираино юме 1889 г. Моята съпруга/細君/Саикун

Източници

Николова, Вяра. Из историята на новата японска литература (1868-1945). За буквите – О писменехь. София. 2020. стр. 33. Nelson, Michael and Nakano, Keiko. Shoyo Tsubouchi. 1997. link: http://www.personal.psu.edu/users/t/o/tob/503/tsubo.html Bibliography: Izumi, Yanagida. Tsubouchi Shoyo. Japan Quarterly. Vol. XI, No.3. 1964. 352-360. Keene, Donald. Dawn to the West. New York: Holt, Rinehart and Winston. 1984. Keene, Donald ed. Modern Japanese Literature. New York: Grove Weidenfeld. 1956. Lewell, John. Modern Japanese Novelists. New York, Tokyo, London: Kodansha International. 1993. 439-447. Габровска, Галя. История на японската литература. За буквите – О писменехь. София. 2008. стр. 214-215.

Външни препратки

• пример.com