Отваря главното меню

Чернялка или Черньолка е река в Северна България, област Ловеч – община Ловеч и Област Плевен – община Плевен, десен приток на река Вит. Дължината ѝ е 27,6 km.

Чернялка
Bulgaria Pleven Province relief location map.jpg
43.19° с. ш. 24.6289° и. д.
43.3936° с. ш. 24.5067° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Ловеч
Община Ловеч
Област Плевен
Община Плевен
Дължина 27,6 km
Начало
Място на 1,5 km СЗ
от село Лисец,
община Ловеч
Координати 43°11′24″ с. ш. 24°37′44.04″ и. д. / 43.19° с. ш. 24.6289° и. д.
Надм. височина 425 m
Устие
Място десен приток на река ВитДунавЧерно море
Координати 43°23′36.96″ с. ш. 24°30′24.12″ и. д. / 43.3936° с. ш. 24.5067° и. д.
Надм. височина 66 m
Местност "Чернелка" 

Река Черньолка извира на 425 m н.в., на 1,5 km северозападно от Лисец, община Ловеч. До Ралево има северно направление, а след това завива на северозапад, като по цялото си протежение тече в карстово ждрело със стръмни, на места отвесни склонове. Прорязва най-източните части на Плевенските възвишения, изградени от горнокредни варовици и глинесто-песъчливи скали. Особено живописен е каньонът на реката между селата Горталово и Къртожабене. Дължината на ждрелото е 28 km, площта му е 449,2 ha. През 1969 г. територията около него е обявена за природна забележителност.[1] Влива се отдясно в река Вит при село Търнене, на 66 m н.в.

Притоци – → ляв приток, ← десен приток:

  • → Сушица
  • ← Пърчовица
  • ← Къшински дол

Реката има ясно изразен пролетен (март-юни) максимум и лятно-есенен (юли-октомври) минимум. Подхранването на реката е главно от карстови води.

По течението на реката в Община Плевен са разположени 6 села: Николаево, Ласкар, Ралево, Горталово, Къртожабене и Търнене.

Водите на Чернялка се използват за напояване, като за целта по течението ѝ и по притоците ѝ са изградени множество микроязовири. Те спомагат и за регулирането оттока на реката, която много често през пролетта причинява наводнения.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4778.

ИзточнициРедактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 541.