Четирипръст таралеж
Четирипръстите таралежи (Atelerix albiventris) се вид бозайници от семейство Таралежови (Erinaceidae), разпространени в саваните на Африка.
| Африкански таралеж | ||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Wagner, 1841) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Африкански таралеж в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Физически характеристики
редактиранеЧетирипръстият таралеж има овално тяло с дължина 15-25 cm и маса 250-600 g, като женските обикновено са по-едри от мъжките. Краката са къси, опашката обикновено е дълга около 2,5 cm, носът е удължен, а очите са малки. Ушите и мустаците са относително големи, което помага за изострените сетива на животното.[2] За разлика от сродните видове, четирипръстият таралеж най-често има само по четири пръста на краката — палецът липсва. При отделни екземпляри на мястото на палеца може да има малка костна издутина или дори добре развит пръст, особено на задните крака.[3]
Оцветяването варира значително, но обикновено дивите екземпляри имат кафява или сива козина с бели връхчета по гръба. Долната част на тялото е сива на петна с кафяво около муцуната и бели лице, крака и корем. Горната страна на тялото е покрита с бодли с дължина 5 до 17 mm, най-дълги по горната страна на главата. Бодлите могат да имат различен цвят, но върхът и основата им винаги са бели.[2]
Пенисът при мъжките е видим и разположен в средата на корема, а тестисите са изтеглени в торбички близо до ануса.[4] Женските имат от два до пет чифта зърна.
Разпространение и местообитания
редактиранеЧетирипръстият таралеж се среща в широка ивица, обхващаща саваните на Африка от Сенегал на запад до Сомалия на изток, както и в Източна Африка до Мозамбик на юг. Предпочита тревисти местообитания или редки открити гори, като, макар и типичен за равнините, може да бъде открит до надморска височина от 2000 m. Избягва гористите или блатисти местности, тъй като използва тревите и скалите за укритие.
Поведение
редактиранеЧетирипръстите таралежи живеят поединично и са активни главно през нощта. Обикновено се придвижват по земята, макар че при нужда може да се катери и да плува. Те са много енергични, като понякога за една нощ обхождат километри в търсене на храна – насекоми, червеи, охлюви, паяци и дори дребни гръбначни. Имат силна устойчивост към токсини и е установено, че ядат и скорпиони и дори отровни змии.[2] През лятото прекарват до 6 седмици в естивация, което се дължи не на високата температура, а на недостига на храна.[2]
Обичайните звуци, издавани от четирипръстия таралеж, са сумтене, съскане и тихо цвърчене, но когато е нападнат може да пищи силно, а мъжките издават звуци, подобни на птичи, за да привличат женските по време на размножаване.[5]
При среща с неприятел, обичайната защитна реакция на четирипръстия таралеж е да напрегне мускулите на гърба си, така че бодлите да се изправят, след което да се свие на топка, защитавайки крайниците и главата си. Ако нападението продължи, може да започне да прави резки движения, опитвайки се да набоде нападателя с бодлите, и да смъркащи звуци.[2] За разлика от бодливите свинчета, при таралежите бодлите не се откъсват, след забиването в противника.
Когато четирипръстите таралежи са изложени на непозната или особено силна миризма, те понякога започват да отделят пенеста слюнка, с която намазват бодлите си. Не е напълно изяснена причината за това, но се предполага, че това е защитна мярка, тъй като те реагират по същия начин на някои отровни жаби.[2]
Бележки
редактиране- ↑ Atelerix albiventris (Wagner, 1841). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в г д е Santana, E.M. et al. Atelerix albiventris (Erinaceomorpha: Erinaceidae) // Mammalian Species 42 (1). 2010. DOI:10.1644/857.1. p. 99–110. Архивиран от оригинала на 2013-01-12. Посетен на 2012-05-18. (на английски)
- ↑ Allen, J.A. The American Museum Congo Expedition collection of Insectivora // Bulletin of the American Museum of Natural History 47 (1). 1922. p. 1–38. (на английски)
- ↑ Bedford, J.M. et al. Reproductive characteristics of the African pygmy hedgehog, Atelerix albiventris // Journal of Reproduction and Fertility 120 (1). 2000. DOI:10.1530/jrf.0.1200143. p. 143–150. (на английски)
- ↑ Gregory, M. Observations on vocalization in the central African hedgehog, Erinaceus albiventris, including a courtship call // Mammalia 39 (1). 1975. DOI:10.1515/mamm.1975.39.1.1. p. 1–8. (на английски)[неработеща препратка]
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |