Отваря главното меню

Ташкентска област (на узбекски: Toshkent viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 15 300 km² (8-мо място по големина в Узбекистан, 3,42% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 898 700 души[1] (5-то място по население в Узбекистан, 8,65% от нейното население). Административен център град Нурафшон. Град Ташкент е отделна административна единица и не влиза в състава на областта като площ и население. Разстояние от Ташкент до Нурафшон 39 km.

Ташкентска област
Toshkent viloyati
UZ-Toshkent.PNG
Страна Флаг на Узбекистан Узбекистан
Адм. център Нурафшон
Площ 15 300 km²
Население (2019) 2 898 700 души
189 души/km²
Райони (тумани) 16 + 7
Губернатор Рустан Холматов
Ташкентска област в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

Всичките 16 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1935 г. (Чирчик) до 1984 г. (Паркент). Ташкентска област е образувана на 15 януари 1938 г. и от тази дата до сега границите ѝ не са променяни.

Географска характеристикаРедактиране

Ташкентска област е разположена в североизточна част на Узбекистан. На северозапад граничи с Туркестанска област на Казахстан, на североизток – с Таласка и Джалалабадска област на Киргизстан, на юг – със Согдийска област на Таджикистан, на изток – с Наманганска област и на запад – със Сърдаринска област. В тези си граници заема площ от 15 300 km² (8-мо място по големина в Узбекистан, 3,42% от нейната площ, град Ташкент е отделна административна единица и не влиза в състава на областта). Дължина от североизток на югозапад 270 km, ширина от запад на изток 150 km.[2]

Североизточната и източната част на областта е заета от хребетите на Западен Тяншан: Чаткалски (3789 m), Курамински (3476 m), Угамски (3610 m) и Пскемски, последният с връх Аделунга 4301 m (42°09′19″ с. ш. 71°00′44″ и. д. / 42.155278° с. ш. 71.012222° и. д.), най-високата точка на областта. Големи райони на юг и югозапад представляват предпланинска равнина, полегато спускаща се на югозапад към река Сърдаря. Цялата територия на областта лежи в зона на активна сеизмичност.[2]

Климатът е континентален с влажна, относително мека зима и продължително горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -1,3°С до -1,8°С, средна юлска 26,8°С. Годишната сума на валежите в равнината е 250 mm, в предпланинските райони 350 – 400 mm, а в планините – 500 mm, като голяма част от тях падат през пролетта. Снежна покривка се задържа предимно по планините. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е около 210 денонощия.[2]

Основната водна артерия в областта е река Сърдаря, която тече по границата със Сърдаринска област с част от средното си течение на протежение от 125 km. Нейните десни притоци Чирчик (с притока си Пскем и др.) и Ахангаран имат снежно и ледниково подхранване и водите им се използват за напояване и добив на електроенергия (Чарвакско, Туябугузко водохранилище и др.).[2]

В равнинните райони почвите са сиви, в предпланинските (до височина 500 – 600 m) – типични сиви, по ниските части на склоновете на планините (до височина 1200 m) – тъмносиви, по-нагоре ливадно-кафяви, а след това ливадно-степни. По долните участъци на речните тераси, а също и в местата където подземните води са близко до повърхността са развити ливадни и блатни почви, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви. Цялата равнинна част на областта е заета от обработваеми земи, като само покрай бреговете на Сърдаря има малки, предимно тополови горички . В планините на височина до 1200 – 1400 m са разпространени планинските степи, нагоре следват редки гори от арча (вид средноазиатска хвойна), а районите над 2000 m са заети от субалпийски и алпийски пасища. В Ахангаранската долина (в долния горски пояс) е развита храстова растителност представена от орлов нокът, кучешка роза, барбарис и др. В равнината се срещат жълт лалугер, полска мишка, къртица, влечуги (степна костенурка, гущери и др.), чакал, заек. Предпланинските и планинските райони се обитават от бодлокож, планински овен, каменна гъска и др.[2]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Ташкентска област област е наброявало 2 898 700 души (8,65% от населението на Узбекистан). Гъстота 189,46 души/km². Градско население 64,3%. Етнически състав: узбеки 66%, казахи 13%, руснаци 6%, таджики 5%, татари 2%, корейци 2% и др.[1]

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение Ташкентска област се дели на 15 административни района (тумана), 16 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение и 97 селища от градски тип.[3][1]

 
Административно-териториално деление на Ташкентска област
Административно-териториално деление на Ташкентска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Нурафшон
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1.Алмалик ? 127 493 гр. Алмалик 127 493 35
2.Ангрен ? ? гр. Ангрен 183 586 82 гр. Янгиабад, Красногорски, Нурабад, Чигирик
3.Ахангаран ? 38 500 гр. Ахангаран 38 500 34
4.Бекабад ? 93 015 гр. Бекабад 93 015 103
5.Нурафшон ? 49 731 гр. Нурафшон 49 731 -
6.Чирчик ? 154 631 гр. Чирчик 154 631 68
7.Янгиюл ? 60 073 гр. Янгиюл 60 073 58
Административен район
(туман)
7.Аккургански 400 102 014 гр. Аккурган 10 800 36 Алимкент, Хамзаабад
6.Ахангарански 3 190 92 987 гр. Ахангаран 34 Ейвалек, Карахтай, Телав, Янгарък
1.Бекабадски 760 152 548 сгт Зафар 7 167 82 Бобур, Куркам, Хос, Янгибазар
2.Бостанлъкски 4 940 165 558 гр. Газалкент 21 800 91 Бурчмулла, Искандар, Коронкул, Курбонов, Кушкурган, Паргос, Сари Канли, Собир Рахимов, Сойлик, Талпин, Тулабе, Уенкулсай, Хужа, Хужакент, Хумсон, Чарвак, Чинор
3.Букински 590 121 582 гр. Бука 28 000 31
11.Зангиатински 220 193 005 сгт Ешангузар 6 386 76 Ахмад Ясави, Далигузар, Еркин, Зангиата, Куйошли, Назарбек, Пасдархон, Тарнов, Улугбуг, Уртааул, Ханабад
5.Кибрайски 560 195 097 сгт Кибрай 27 750 46 Алишерабад, Алишер Навои, Аргин, Геофизика, Дурмон, Йошлик, Куприкбоши, Маданият, Мустакиллик, Нурафшон, Салар, Уймамут, Ункургон-1, Уткир, Х.Амиров
10.Куйичирчикски 560 104 828 гр. Дустабад 18 000 51 Курганча, Пахтазор
8.Паркентски 1 080 149 374 гр. Паркент 37 100 45 Куйош, Кургантепа, Чинорли
9.Пскентски 790 97 947 гр. Пскент 24 400 16 Муротали, Саид
15.Ташкентски ? 175 508 гр. Келес 25 000 36 Алишер Навои, Кашкарлик, Кенсай, Куксарай, М.Фозилов, Сабзавод, Хасанбой, Чигитай, Шамсиабад
12.Уртачирчикски 510 142 362 гр. Нурафшон - Корасуф, Кучлик, Туябугуз, Шоликор, Янгихаят
4.Чиназки 340 129 614 гр. Чиназ 12 120 68 Алмазар, А.Темур, Бирлик, Гулзорабад, Дустлик, Кир, Пахта, Чорвадор, Янгичиназ
14.Юкаръчирчикски 440 131 163 сгт Ятгибазар 8 360 35 Китайтепа, Мирабад
13.Янгиюлски 432 202 701 гр. Янгиюл 58 Бозсу, Гулбахор, Кирсадок, Ковунчи, Нов

ИзточнициРедактиране