Чиста или Чусте[1] (на гръцки: Φωλιά, Фолия, катаревуса: Φωλεά, Фолеа, до 1928 година Τσιούστη, Цюсти[2]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

Чиста
Φωλιά
Гърция
40.8094° с. ш. 24.1569° и. д.
Чиста
Източна Македония и Тракия
40.8094° с. ш. 24.1569° и. д.
Чиста
Кавалско
40.8094° с. ш. 24.1569° и. д.
Чиста
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Географска областЛюти рид
Надм. височина265 m
Население422 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 265 m надморска височина[1] в малката едноименна планина Чиста или Люти рид (Символо), югозападно от Правища и Кавала. През селото минава река Цуцурас.[3]

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от прилагателното чист, антоним на мръсен, като е сравним топонимът Мръсна.[4]

В Османската империя

редактиране

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Цусти (Tsousti) живеят 120 гърци.[5]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Чиста:

Чиста, християнско село; 1 църква; тук също се отглежда предимно тютюн. Жителите са гърци. От града е отдалечено на 4 часа разстояние. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - помаци.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Чиста е малко гръцко селище. В него живеят 85 гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чиста (Tchista) има 100 гърци.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Цюти (Τσιούτη) живеят 122 души.[9]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1918 година, по време на окупацията от България през Първата световна война, Антон Страшимиров го посещава и го определя като „гъркоманско“. По време на войната, тъй като е на фронтовата линия, селото е обезлюдено.[10]

През 1928 година името на селото е сменено на Фолеа.[11] След войната в Чиста са заселени 16 гръцки семейства с 60 души - бежанци от Източна Тракия.[12] Други данни показва заселени 167 бежанци. Малко по-късно в селото се установяват и каракачани скотовъдци от Пинд.[1]

Българска статистика от 1941 година показва 408 жители.[1]

Населението традиционно отглежда тютюн. Също така има големи маслинови плантации, от които се добиват маслини и зехтин. Частично е развито и скотовъдството.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Чиста на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чешме Даг[13] Τσεσμὲ Ντὰγ Βρύση Кефаловрисо Κεφαλόβρυσο[14] извор в Люти рид, ЮЗ от Чиста[13]
Болцка Μπόλτσκα Дафнорема Δαφνόρεμα[14] река
Цюндусурас Τσιούντσουρας Лептокариес Λεπτοκαρυὲς[14]
Барес[13] Μπάρες Ливадия Λιβάδια[14] местност в Люти рид, ЮЗ от Чиста[13]
Ерен тепе[13] Ἐρὲν Τεπέ Лимери Λιμέρι[14] връх в Люти рид (603,3 m)[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 122[1] 155[1] 190[1] 432[1] 432[1] 530[1] 530[1] 522[1] 581[1] 575 567 422
  1. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 235. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Rodholívos GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161, 220.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  10. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 180.
  11. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. а б в г д Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)