Чиста
Чиста или Чусте[1] (на гръцки: Φωλιά, Фолия, катаревуса: Φωλεά, Фолеа, до 1928 година Τσιούστη, Цюсти[2]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
| Чиста Φωλιά | |
  Чиста  Чиста  Чиста | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Географска област | Люти рид |
| Надм. височина | 265 m |
| Население | 422 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено на 265 m надморска височина[1] в малката едноименна планина Чиста или Люти рид (Символо), югозападно от Правища и Кавала. През селото минава река Цуцурас.[3]
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов името е от прилагателното чист, антоним на мръсен, като е сравним топонимът Мръсна.[4]
В Османската империя редактиране
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Цусти (Tsousti) живеят 120 гърци.[5]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Чиста:
| „ | Чиста, християнско село; 1 църква; тук също се отглежда предимно тютюн. Жителите са гърци. От града е отдалечено на 4 часа разстояние. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - помаци.[6] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Чиста е малко гръцко селище. В него живеят 85 гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чиста (Tchista) има 100 гърци.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Цюти (Τσιούτη) живеят 122 души.[9]
В Гърция редактиране
След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1918 година, по време на окупацията от България през Първата световна война, Антон Страшимиров го посещава и го определя като „гъркоманско“. По време на войната, тъй като е на фронтовата линия, селото е обезлюдено.[10]
През 1928 година името на селото е сменено на Фолеа.[11] След войната в Чиста са заселени 16 гръцки семейства с 60 души - бежанци от Източна Тракия.[12] Други данни показва заселени 167 бежанци. Малко по-късно в селото се установяват и каракачани скотовъдци от Пинд.[1]
Българска статистика от 1941 година показва 408 жители.[1]
Населението традиционно отглежда тютюн. Също така има големи маслинови плантации, от които се добиват маслини и зехтин. Частично е развито и скотовъдството.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чешме Даг[13] | Τσεσμὲ Ντὰγ Βρύση | Кефаловрисо | Κεφαλόβρυσο[14] | извор в Люти рид, ЮЗ от Чиста[13] |
| Болцка | Μπόλτσκα | Дафнорема | Δαφνόρεμα[14] | река |
| Цюндусурас | Τσιούντσουρας | Лептокариес | Λεπτοκαρυὲς[14] | |
| Барес[13] | Μπάρες | Ливадия | Λιβάδια[14] | местност в Люти рид, ЮЗ от Чиста[13] |
| Ерен тепе[13] | Ἐρὲν Τεπέ | Лимери | Λιμέρι[14] | връх в Люти рид (603,3 m)[13] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 122[1] | 155[1] | 190[1] | 432[1] | 432[1] | 530[1] | 530[1] | 522[1] | 581[1] | 575 | 567 |
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 235. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Rodholívos GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161, 220.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 180.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)