Мръсна
Мръсна или Мърсна (още Мръсната махала, Мръсновата махала, на гръцки: Γόνιμο, Гонимо, катаревуса: Γόνιμον, Гонимон, до 1927 Μρίσνα, Мрисна[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония с 605 жители (2001).
| Мръсна Γόνιμο | |
  Мръсна  Мръсна  Мръсна | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 24 m |
| Население | 605 души (2001) |
География редактиране
Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и на 15 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в Сярското поле, в близост до десния бряг на река Струма. На три километра от другата страна на реката е село Хаджи Бейлик (Вирония), а на 7 – Ветрен (Нео Петрици).
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов името е от мръсен, нечист, антоним на местното име Чиста.[2]
В Османската империя редактиране
През XIX век Мръсна е чифлик в Сярска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Мръсла (Mrsla) е посочено като селище в Сярска каза с 25 домакинства, като жителите му са 80 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Мръслю, на И от Голема махала по-малко от 1/2 час. Чифлик на Исмаил бея от Сяр. Земя еднаква с околните села. 70 къщи български и 20 цигански... Равнището, в което са разположени горните четири села[4] се казва Прокопанско поле и е едно от най-плодородните. Струма изобилно го пои и често си менява дори матката. На Ю е орманът, гъст с вековни върби и тинести блата, тъй че климатът е нездрав и поддържа всякакви миазми. В ормана има много диви свини, язовец, чакали; развъждат още по краищата и питомни свине.[5] | “ |
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Мърсна Махала живеят 420 българи и 120 цигани.[7] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Мърсена се състои от 480 българи екзархисти.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Мърсна махала са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция редактиране
В 1913 година след Междусъюзническата война Мръсна попада в Гърция. След Гръцко-турската война в селото се заселват гърци бежанци, като според преброяването от 1928 година Мръсна е смесено местно-бежанско село с 34 бежански семейства със 178 души.[10]
В 1927 година селото е прекръстено на Гонимон, в превод плодовито.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Еленика[12] | Έλένικα | Елиникон | Έλληνικόν[13] | местност на ЮИ от Мръсна[12] |
| Драганица[12] | Δραγάνιτσα | Агапитон | Άγαπητόν[13] | местност на И от Мръсна[12] |
Личности редактиране
- Родени в Мръсна
Атанас Гачев (1890/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[14]- Гого Иванов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на Кюстендилската дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина[15]
Ристо Шишков (1940 – 1986), югославски актьор- Христо Пенев (Петрев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на Кюстендилската дружина[16]
- Христо Стойнев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[17]
- Свързани с Мръсна
Тула Магалиу (р. 1979), гръцка състезателка по баскетбол
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
- ↑ Пурлида, Мръсна, Голема махала и Бахтияр.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 140.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 280.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 660.