Чичегъс

селище в Гърция

Чичегъс или Чешигъз, Чечигъз (на гръцки: Σταυροδρόμι, Ставродроми, катаревуса: Σταυροδρόμιον, Ставродромион, до 1926 година Τσίτσιγκες, Цицигес[1]) е село в Република Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония.

Чешигъз
Σταυροδρόμι
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина20 m
Население486 души (2011 г.)

География редактиране

Селото се намира на 20 m надморска височина в източната част на Солунското поле, на 10 km северозападно от Пласничево (Крия Вриси) и на 10 km южно от град Воден (Едеса).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Чешигъз е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чеши Гъсъ (Чичегъсъ) живеят 420 българи.[3] Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чечигъс има 200 българи екзархисти.[4]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Чичегъз функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Чешигъз е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция редактиране

В 1912 година през Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чичегъз (Чичегьз) има 30 къщи славяни християни и 2 къщи цигани мохамедани.[7]

В 1926 година името на селото е сменено на Ставродроми.[8]

Селото има много плодородно землище, които се напоява изцяло. Произвежда овошки - праскови и круши, както и памук, жито, царевица. Развито е и краварството.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 208[2] 255[2] 299[2] 298[2] 411[2] 488[2] 479[2] 578[2] 581[2] 556 486

Личности редактиране

Родени в Чешигъз
  •   Ване Данев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[9]
  •   Христо Аргиров Чауша (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, войвода във Воденска околия, Първа отделна партизанска рота, в гръцки плен до февруари 1914 година[10]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 80. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  5. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 796 и 888.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 796.