Отваря главното меню

Чичегъс

селище в Гърция

Чичегъс или Чешигъз, Чечигъз (на гръцки: Σταυροδρόμι, Ставродроми, катаревуса: Σταυροδρόμιον, Ставродромион, до 1926 година Τσίτσιγκες, Цицигес[1]) е село в Република Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония с 556 жители (2001).

Чешигъз
Σταυροδρόμι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 4 m
Население 556 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в източната част на Солунското поле, на 10 километра северозападно от Пласничево (Крия Вриси) и на 10 километра южно от град Воден (Едеса).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Чешигъз е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чеши Гъсъ (Чичегъсъ) живеят 420 българи.[2] Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чечигъс има 200 българи екзархисти. [3]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Чичегъз функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Чешигъз е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година през Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Ставродроми.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Чешигъз
  •   Христо Аргиров Чауша (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, войвода във Воденска околия, Първа отделна партизанска рота, в гръцки плен до февруари 1914 година[7]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσίτσιγκες -- Σταυροδρόμι
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.146.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.102-103.
  4. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 796 и 888.
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 796.