Христо Аргиров, известен като Чауша,[1] е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, воденски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Аргиров
български революционер
Фото С. М. Попов, София
Фото С. М. Попов, София

Роден
1884 г.
Починал

Етнос българи
Христо Аргиров в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Христо Аргиров, четвърти на първия ред

Аргиров е роден в ениджевардарското село Чичегъс, днес Ставродроми, Гърция. Влиза във ВМОРО и става четник на Апостол войвода.[2] По-късно е самостоятелен войвода във Воденско и Ениджевардарско. През лятото на 1904 година Апостол войвода и Христо Аргиров, чиято чета е съставена предимно от власи, организират нападения над патриаршисти между градовете Гевгели, Енидже Вардар и Воден и дори заплашват Негуш[3].

През май 1912 година навлиза в Македония в четата на Ичко Димитров, която е въоръжена от върховистката групировка на Константин Дзеков и е определен за воденски околийски войвода.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година оглавява 1 отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, която действа в Берско и подпомага гръцката армия при превземането на Бер и Негуш.[5] При избухването на Междусъюзническата война в 1913 година с цялата си чета е пленен от гърците[6] и е държан в плен до февруари 1914 година.[7]

След окупацията на Егейска Македония от Гърция Аргиров отново е войвода на ВМРО.[8]

Умира в София в 1922 година.[9]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 103.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 24.
  3. Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 165-166.
  4. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62-64.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 111.
  6. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 24
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 796.
  8. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 10.