Отваря главното меню

Чохалари или Чоала̀ра[1] (на гръцки: Παρθένιο, Партенио или Παρθένος, Партенос, катаревуса Παρθένιον, Партенион, до 1926 година Τσοχαλάρ, Цохалар[2]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 562 жители (2011).[3]

Чохалари
Παρθένιο
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 2 m
Население (2011) 495 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле, на около 4 километра южно от Илиджиево (Халкидона).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Чохалари е село в Солунска каза на Османската империя. Носи името си заради производството на чоха.[3] Църквата „Свети Георги“ е от 1856 година.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чохалари (Tchiohalari), Воденска епархия, живеят 210 гърци.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Чолжелер брои 187 жители, всички турци.[6]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Чохаларе) минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чохаларе (Tchohalare) има 216 жители българи екзархисти.[8]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Цохалар (Τσοχαλάρ) е славяногласно село във Воденската митрополия със 180 жители с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище с 13 ученици и 1 учител.[9]

Според сайта на дем Илиджиево преди 1912 година селото е чифлик, собственост на мюсюлманин, с около 150 жители „македоногласни“ християни екзархисти и патриаршисти и 50 цигани мюсюлмани.[3]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Молим ви от името на 15 семейства българи екзархисти да ни се даде припадающата част от селското ни училище и черкуването ни да става подред в черквата, която е направена с парите на всички селяни, и която още през стария режим е поверена на 19 семейства патриаршисти. От името на българите в с. Чохалари Алексо Трайков.[10]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Партенос, в превод девица. Според едната версия прекръщаването е по името на селото Партенон в Мала Азия, от което е тогавашният учител в Чохалари Калафатидис, а според другата е по името на патриарх Партений Константинополски.[3]

Българското и турсското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година Чохалари е представено като чисто бежанско село със 17 бежански семейства и 44 жители бежанци.[11] Според сайта на дем Илиджиево обаче се изселват само мюсюлманските жители в Турция и в 1928 година в селото има 240 души, от които само 50 бежанци понтийци. Постепенно до 1935 година в селото се заселват и власи и каракачани. Жителите се занимават предимно със земеделие и в по-малка степен животновъдство - отглеждат се ориз, царевица, памук, цвекло и аспержи.[3]

В 2001 година има 562 жители, а в 2011 - 495.[3]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσοχαλάρ -- Παρθένος
  3. а б в г д е Παρθένιο. // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Β1/Φ34/45973/1002/7-10-1994 - ΦΕΚ 805/Β/25-10-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 126.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, рр. 218 – 219.
  9. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  10. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 527.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928