Чохалари
Чохалари или Чоала̀ра[1] (на гръцки: Παρθένιο, Партенио или Παρθένος, Партенос, катаревуса Παρθένιον, Партенион, до 1926 година Τσοχαλάρ, Цохалар[2]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 562 жители (2011).[3]
|
Чохалари Παρθένιο |
|
|---|---|
  Чохалари  Чохалари |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Илиджиево |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 2 m |
| Население (2011) | 495 души |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Солунското поле, на около 4 километра южно от Илиджиево (Халкидона).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Чохалари е село в Солунска каза на Османската империя. Носи името си заради производството на чоха.[3] Църквата „Свети Георги“ е от 1856 година.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чохалари (Tchiohalari), Воденска епархия, живеят 210 гърци.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Чолжелер брои 187 жители, всички турци.[6]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Чохаларе) минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чохаларе (Tchohalare) има 216 жители българи екзархисти.[8]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Цохалар (Τσοχαλάρ) е славяногласно село във Воденската митрополия със 180 жители с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище с 13 ученици и 1 учител.[9]
Според сайта на дем Илиджиево преди 1912 година селото е чифлик, собственост на мюсюлманин, с около 150 жители „македоногласни“ християни екзархисти и патриаршисти и 50 цигани мюсюлмани.[3]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Молим ви от името на 15 семейства българи екзархисти да ни се даде припадающата част от селското ни училище и черкуването ни да става подред в черквата, която е направена с парите на всички селяни, и която още през стария режим е поверена на 19 семейства патриаршисти. От името на българите в с. Чохалари Алексо Трайков.[10] | “ |
В ГърцияРедактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Партенос, в превод девица. Според едната версия прекръщаването е по името на селото Партенон в Мала Азия, от което е тогавашният учител в Чохалари Калафатидис, а според другата е по името на патриарх Партений Константинополски.[3]
Българското и турсското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година Чохалари е представено като чисто бежанско село със 17 бежански семейства и 44 жители бежанци.[11] Според сайта на дем Илиджиево обаче се изселват само мюсюлманските жители в Турция и в 1928 година в селото има 240 души, от които само 50 бежанци понтийци. Постепенно до 1935 година в селото се заселват и власи и каракачани. Жителите се занимават предимно със земеделие и в по-малка степен животновъдство - отглеждат се ориз, царевица, памук, цвекло и аспержи.[3]
В 2001 година има 562 жители, а в 2011 - 495.[3]
БележкиРедактиране
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσοχαλάρ -- Παρθένος
- ↑ а б в г д е Παρθένιο. // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Β1/Φ34/45973/1002/7-10-1994 - ΦΕΚ 805/Β/25-10-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, рр. 218 – 219.
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
- ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 527.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928