Чукчите (самоназвание: ԓыгъоравэтԓьат (лыгъоравэтльат), оравэтԓьат (луораветлат) – „истински хора“) са народ, представляващ коренното население на Чукотски автономен окръг в Магаданска област на Руската федерация. Живеят също в североизточната част на Корякския автономен окръг и в Нижнеколимския район (по поречието на река Колима) на Република Саха (Якутия). През 1989 г. чукчите са били 15 хиляди на брой. Занимават се предимно с еленовъдство.

чукчи
луораветлани
Общ брой 15 908 (2010)[1]
По местаРусия (Чукотка, Камчатка, Якутия)
Езикчукчи
Религияшаманизъм, православие
Сродни групикоряки
чукчи
луораветлани
в Общомедия

Те са част от т. нар. арктическа раса, която влиза в голямата монголоидна раса. Характерни за арктическата раса са тъмни коси и очи, изпъкнал тесен нос, дългоглавие („долихокефалия“, такова отношение между дължината и широчината на главата, при което широчината е по-малко от 75% от дължината). Разпространена е в крайната североизточна част на Азия, в най-северната част на Америка, също и в Гренландия (чукчи, коряки, ескимоси).

Формата в ед. число (чукча) е персонаж в руски вицове за северните народи, живеещи на територията на Русия, представян като простоват и неориентиран в цивилизацията, но весел и по своему мъдър туземец.

Подгрупи

редактиране

Чукчите се делят на две основни подгрупи: морски чукчи (поглавно рибари) и тундрови чукчи (пастири на елени). Въпреки че и двете групи принадлежат към същия народ и споделят много общи културни и езикови характеристики, техният начин на живот се различава значително в зависимост от географското им разположение и ресурси. Тази група живее основно в тундровите региони на Чукотския полуостров и други северни райони на Сибир. Традиционните им жилища са наричани "чум", които са палатки, построени от дървени пръти и покрити с животински кожи, за да се осигури топлина и защита от снега и вятъра. Тундровите чукчи са най-известни със своето пастирство на елени, което е основният им икономически източник. Тези чукчи обикновено живеят в откритата тундра, където условията са сурови и студени, с малко или никакво покритие от гори. Чукчите са основно номадски народ, което означава, че постоянно се движат, за да следват стадата си елени или да ловуват животни. Те често сменят местоположението си, в зависимост от сезона и необходимостта от ресурси.

Характеристики на тундровите чукчи:

редактиране

Основна икономическа дейност на астирство на северни елени (карибиу). Те използват елените не само за храна, но и за транспорт и облекло. Елените се движат по големи разстояния, и чукчите следват стадата, което изисква голяма мобилност. Живеят в чумове (палатки, покрити с животински кожи), които лесно могат да се разглобяват и преместват. Това е необходимо заради миграционния им начин на живот. Тундровите чукчи имат много силно развито родово чувство. Семействата и клановете играят важна роля в тяхната организация и живота на общността. Традиционната им храна се състои основно от месо и мляко от северни елени, както и риба, събрана от близките водоеми. Шаманизмът е основна част от духовния им живот. Шаманите (или магьосниците) играят важна роля в лечението и духовните практики на общността.

Морски чукчи (Chukchi of the sea)

редактиране

Морските чукчи живеят по бреговете на Чукотския полуостров, в близост до морето и пристанищата, където условията за риболов и лов на морски животни са по-благоприятни. Те разчитат на лов на морски бозайници и риболов като основни източници на храна и средства за препитание.

Характеристики на морските чукчи:

редактиране

Те се занимават с лов на тюлени, китове и други морски животни, както и с риболов. Ловът на китове и тюлени осигурява месо, кожа и мазнини, които са жизненоважни за оцеляването в суровите условия на Арктика. Подобно на тундровите чукчи, и морските чукчи живеят в чумове, но в зависимост от мястото на обитаване, те могат да бъдат изградени и от дървени конструкции, за да се осигури защита от вятъра и студа на брега. Морските чукчи са социално свързани чрез различни клани и родови общности, които координират ловните си действия. Освен месото от морските животни, морските чукчи също се хранят с риба и морски растения. Важни източници на храна включват тюлени, морски котки, китове и различни видове риба. Морските чукчи са изключителни навигатори и ловци на морски животни. Те изграждат канута, с които пътуват по морето и ловуват китове и тюлени, владеят умения за изработване на ловни оръжия като харпуни и специални мрежи за улов на риба и морски бозайници.

Език и религия :

редактиране

Шаманизмът играе важна роля в религиозните вярвания и духовността на чукчите, независимо дали живеят в тундрата или по морето.

Чукчите говорят чукотски език, който е част от ескимосо-алеутската езикова група. Този език има много диалекти и е слабо разпространен извън Чукотка. Заедно с руския език, чукотският език се използва в ежедневието.

Социална структура :

редактиране

Традиционно чукчите нямат централизирана политическа власт или строг йерархичен ред. Властта е организирана на местно ниво, като лидерството е деконцентрирно и се проявява в зависимост от личните качества и опит на индивида. Най-важните роли в общността обикновено се играят от шаманите , като те не само изпълняват религиозни и духовни функции, но също така се ползват с голямо уважение и влияние в общността. Шаманите могат да решават въпроси, свързани с лечението на болести, както и да осигуряват благословия за лов и други дейности. Също така и ръководителите на общността, макар и без официални титли, лидерите на чукчите могат да бъдат тези, които притежават дълбоки познания за природата, традициите и религиозните практики. Лидерството често е свързано с възраст и опит, а не с наследствено право.

Ролята на мъжете и жените в семейството :

редактиране

Мъжете играят водеща роля в ловуването и риболова, които са основни икономически дейности на чукчите. Те ловуват северни елени, тюлени, китове и други животни, които осигуряват храна, облекло и други жизненоважни ресурси. За тундровите чукчи, мъжете също са основните пастири на елени. Те управляват големи стада и се грижат за тяхното преместване, за да осигурят храна за животните през различните сезони. Мъжете изработват ловни оръжия (харпуни, ножове, лъкове и т.н.) и други инструменти, необходими за ежедневните дейности. Мъжете са основни носители на отговорност за транспортирането на ресурси и хора, като използват сани (традиционни сани с еленски кожи) и други средства за придвижване през тундрата или по морето.

Ролята на жените:

редактиране

Жените основно се грижат за дома и организирането на ежедневието. Това включва приготвяне на храна от месо и риба, обработка на кожи и кожи за облекло, както и шиене на дрехи и палатки. Жените обработват месото и рибата, като приготвят ястия, осоляват или сушат риба и месо за съхранение, а също така се грижат за събиране на растения и други хранителни източници. Те са основните грижещи се за възпитанието и обучението на децата като предават важни умения, като обработка на кожи, изработване на дрехи и подготовка на храна, както и споделят основни знания за живота в тундрата или край морето.

Вярвания и обичаи:

редактиране

Въпреки че шаманизмът е по-често свързан с мъжете, някои жени също могат да бъдат шамани и да играят важна роля в духовния живот на общността. Те изпълняват ритуали, свързани със здравето и благополучието на семейството и общността.

Според чукчите шаманите се считат за лечители и притежават способности да лекуват както физически, така и духовни заболявания. Те използват различни лекарствени растения, както и магически ритуали, за да изгонват злите духове, които се вярва, че причиняват болести. Те играят важна роля в предсказанията и вземането на решения относно ловните и пастирските миграции, както и за благословии за успех в тези дейности. Чукчите вярват, че всяко нещо в природата — животни, растения, води и земя — има своя дух, който трябва да бъде уважаван и почитан. Тези духове са възприемани като сили, които имат влияние върху живота на хората и на околната среда. Духове на животните играят важна роля в чукотската култура и религия. Например, елените, които са основен източник на храна и ресурси за чукчите, също имат свои духове. Ловците трябва да изпълнят определени ритуали и жертвоприношения, за да умилостивят тези духове и да осигурят успешен лов. Чукчите вярват в духовете на реки, море, гори и небето, които трябва да се уважават чрез специални обреди. Неспазването на тези ритуали може да доведе до природни бедствия или неуспехи в лова и пастирството.

Жертвоприношенията са основен аспект от религиозния живот на чукчите и обикновено се извършват с цел да се осигури добър лов, благополучие или защита от зли духове. Най-често се жертват елени, тюлени, китове и други животни. Кръвта от жертвите може да бъде оставяна на земята или във водата, като символ на благодарност към духовете. Ловците и пастирите могат да се молят за успех чрез принасяне на жертви на духове, които обитават природата.

Чукчите вярват в духовете, които отговарят за плодородието и добрите условия за живот. Ритуали, свързани с плодородието, обикновено включват пълноценен лов или събиране на храна, както и молби към духовете за осигуряване на добри условия за растенията и животните.

Митология и легенди:

редактиране

Чукчите имат богата митологична традиция, като легендите и приказките са важен начин за предаване на знания за света, духовете и предците. Много от тези митове са свързани със създаването на света, с отношенията между хората и природата и с изпитанията, които хората трябва да преодолеят, за да оцеляват в суровия северен климат.

Примери от митологията:

редактиране

Легенди за създаването на света: Чукчите имат митове, които разказват как светът е създаден от духовете на природата. В някои митове се споменава как велико божество е създало земята, морето и животните, които обитават тези места.

Митове за животните: Някои животни, като елените и морските бозайници, играят важни роли в митологията и се възприемат като свещени същества, които помагат на хората в нужда. Често тези животни се възприемат като помощници на шаманите в техните ритуали.

Традиционни празници и обичаи:

редактиране

Чукчите имат редица обичаи и празници, свързани с ловния сезон, миграцията и природните цикли. Те отбелязват важни събития като завръщането на елените в тундрата или периоди на успешен лов. Музика и танци са важни за тяхната култура. Например, те използват бурканчета и барабани, а танците са често свързани с религиозни ритуали и изразяване на емоции, както и благодарности към духовете на животните.

Празник на елените: Този празник се свързва с благодарността към духовете на елените, които осигуряват храна и ресурси за чукчите. В празниците обикновено има ритуали и обреди, при които се принасят жертви в знак на уважение към тези животни.

Ритуали за преход към новия сезон: Чукчите също провеждат ритуали за преминаване към новия сезон — зимата или лятото, като това често включва традиционни обичаи за здраве, благополучие и плодородие.

Източници :

редактиране

„In the Land of the Chukchi“ – Павел Д. Седов

„The Chukchi: History and Ethnography of a Siberian People“ – Сергей М. Широков

„Chukchi Mythology and Shamanism“ – Николай Рерих

„ChA People of the Far North“ – Л. А. Михайловаukchi