Магаданска област

субект на Руската федерация

Магаданска област е област в Крайния север на Русия, един от субектите на Руската Федерация, в Далекоизточния федерален окръг[1]. Площ 462 464 km2 (9-о място по големина в Руската Федерация, 2,7% от нейната площ). Населението към 1 януари 2018 г. е 144 375 души (83-то място в Руската Федерация, 0,1% от нейното население). Административен център е град Магадан. Разстоянието от Москва до Магадан е 10 511 km.

Магаданска област
Магаданская область
Субект на Руската федерация
Магадан
Знаме
      
Герб
Магаданска област на картата на РусияМагаданска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърМагадан
Площ462 464 km²
Население144 375 души (2018)
0,312 души/km²
Адм. центърМагадан
Федерален окръгДалекоизточен федерален окръг
ГубернаторНиколай Дудов
Часова зонаUTC +12
МПС код49
Официален сайтwww.49gov.ru
Магаданска област в Общомедия

Историческа справка

редактиране

Усвояването на региона започва в началото на 1930-те години, когато на брега на бухтата (залив) Нагаев е основано селището Магадан, признато през 1939 г. за град. С робския труд на стотици хиляди затворници от лагерите на ГУЛАГ са усвоени и разработени десетки хиляди квадратни километра територии, в т.ч. и изграденото 675-километровото шосе от Магадан до Сусуман, а след това още 1192 km до Якутск. Областта е образувана на 3 декември 1953 г., като е отделена от Хабаровски край. До 17 юни 1992 г. в пределите на областта се числи и Чукотския автономен окръг, който сега е самостоятелен субект на Руската Федерация.

Географска характеристика

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Магаданска област се намира в североизточната част на Азиатската част на Русия, в Далекоизточния федерален окръг. На югозапад граничи с Хабаровски край, на северозапад – с Република Якутия, на север – с Чукотски автономен окръг, на изток – с Камчатски край, а на югоизток и юг се мие от видите на Охотско море. В тези си граници заема площ от 462 464 km2 (9-о масто по големина в Руската Федерация, 2,7% от нейната площ).[2]

Релефът на областта е предимно планински, силно разчленен от многочислени реки. Преобладават ниските планински земи, средно високи планини и отделни хребети, а низините се простират по долните течения на реките, вливащи се в Охотско море, и представляват незначителна част. На северозапад са разположени южните разклонения на голямата планинската система Черски, като от северозапад на югоизток се редуват хребетите: Чорге (Черге), Болшой Ангачак, Охандя, планината Болшие Пороги (Големи Прагове), Улахан-Чистай (връх Абориген 2286 m, най-високата точка на областта) и др. Южно и югоизточно от планинската система Черски се простира средно високата Колимска планинска земя с височини от 600 до 1962 m, явяваща се вододел между реките вливащи се в Охотско и Източносибирско море. Северната част на областта е заета от хребетите Коркодонски, Кедонски, Полярен и Омсукчански и южната част на Юкагирското плато. В южната и югоизточна част на областта по долните течения на по-големите реки, вливащи се в Охотско море са разположени малките крайречни низини Гижигинска, Ямска и Тауйска.[2]

Климатът на Магаданска област е рязко континентален, по крайбрежието – студен, морски. Зимата продължава 7 – 8 месеца с абсолютни минимални температури до -65 °C. Средна януарска температура във вътрешността на областта -38 °C, на крайбрежието на Охотско море от -19 до -23 °C. Лятото е късо и прохладно, с чести мъгли. Средна юлска температура на брега на Охотско море 11 – 12 °C, във вътрешните райони 14 – 16 °C. Годишната сума на валежите варира от 300 – 350 mm по крайбрежието до 500 – 700 mm във вътрешните райони. Територията на областта, с изключение на Охотското крайбрежие попада в зоната на вечно замръзналата почва. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава 100 – 105 дни.[2]

На територията на областта има около 250 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина над 380,1 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна – Източносибирско море на Северния Ледовит океан и Охотско море на Тихия океан. Към водосборния басейн на Източносибирско море (около 2/3 от територията на областта) принадлежат водосборните басейни на реките Колима и Индигирка. Най-голямата река в Магаданска област е Колима, която протича през нея с цялото горно и част от средното си течение. Основните ѝ притоци са: Аян-Юрях и Кулу (лява и дясна съставяща), Бахапча, Таскан, Буюнда, Балигичан, Сугой, Коркодон, Ясачна, Омолон. В северозападната част протичат реките Делянкир и Худжах, съставящи на река Нера, десен приток на Индигирка. Останалата 1/3 от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на Охотско море. Тук по-големите реки са: от югозапад на североизток – Тауй, Арман, Ола, Яма, Гижига, Парен и др. Поради преобладаващия планински релеф на областта повечето реки са с планински характери. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно-лятно пълноводие, епизодични лятно-есенни прииждания в резултат на поройни дъждови и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през октомври – ноември, а се размразяват през април – май, като много от тях замръзват до дъно.[3]

В Магаданска област има над 24,6 хил. езера с обща площ около 2 хил.km2, от които само 100 езера са с площ над 1 km2. По-голямата част от тях са крайречни, разположени основно по долината на река Колима и са проточни. По произход се делят на крайречни, термокарстови, лагунни, ледникови и кратерни. Най-големите естествени езера са: Паренско езеро (45,3 km2), разположено в крайната източна част на областта, в долината на река Парен и Чисто езеро (40,5 km2) в долината на река Ола. Най-големият изкуствен водоем е Колимското водохранилище изградено на река Колима при сгт Синегорие. Блатата и заблатените земи заемат 10,41% от територията на Магаданска област – 48 154 km2.[3]

Почви, растителност, животински свят

редактиране

В тундровите райони на областта преобладават глинесто-блатните и торфено-глинестите почви, в тайгата – различни разновидности на подзолистите почви, а в планинските райони – планинско-горски и планинско-тундрови почви. По речните долини има алувиални почви.

Магаданска област е разположена в зоната на тундрата, лесотундрата и тайгата. Растителността в тундрата е представена от мъхове и лишеи, а в лесотундрата от ниски храсти. Тайгата е представена от редки гори от лиственица, а по долините на реките се срещат и по-гъсти гори. Горския фонд заема 21 млн.ха, като 96% от тях са иглолистни гори.

Животинския свят е представен от бялка, бял заек, песец, лисица, кафява мечка, росомаха, северен елен, лос, многочислени птици – патки, гъски, лебеди, а в реките има изобилие от различни видове риби.[2]

Население

редактиране

В Магаданска област живеят 146 345 души към 2016 г.[4], а към 1 януари 2018 г. 144 375 души (83-то място в Руската Федерация, 0,1% от нейното население).

Населени места с повече от 1000 души
Магадан 92 711 Омсукчан 3763 Мяунджа 1668
Ола 6191 Уст Омчуг 3452 Евенск 1571
Сусуман 5 157 Синегорие 2489 Дукат 1377
Сокол 4810 Сеймчан 2231 Оротукан 1103
Палатка 3757 Уптар 2039
Ягодное 3538 Стеколни 1993

Етнически състав

редактиране

Според данни от преброяването от 2010 г. Магаданска област е населена от:[5]

  руснаци (81.49%)
  украинци (6.28%)
  евени (1.68%)
  татари (0.90%)
  беларуси (0.71%)
  коряки (0.57%)
  ителмени (0.39%)
  други (7.98%)
 

Обща карта

редактиране

Легенда:

  Областен център, повече от 90 000 души
  от 5000 до 10 000 души
  от 3000 до 5000 души
  от 1000 до 3000 души
  по-малко от 1000 души

Административно-териториално деление

редактиране
 
Административно-териториално деление на Магаданска област

В административно-териториално отношение Магаданска област се дели на 1 областен градски окръг, 8 муниципални района, 2 града, в т. ч. 1 град с областно подчинение (Магадан) и 1 град с районно подчинение и 19 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Магаданска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Магадан
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Магадан 1240 99 626 гр. Магадан 92 711 Сокол, Уптар
Муниципални райони
2. Олски 75 840 9948 сгт Ола 6191 40
3. Омсукчански 60 413 5078 сгт Омсукчан 3763 588 Дукат
4. Северо-Евенски 102 022 2221 сгт Евенск 1571 540
5. Среднекански 91 818 2385 сгт Сеймчан 2231 505
6. Сусумански 46 766 7667 гр. Сусуман 5157 650 Мяунджа, Холодни
7. Тенкински 35 578 4272 сгт Уст Омчуг 3452 271
8. Хасински 19 252 6675 сгт Палатка 3757 87 Атка, Стеколни, Талая
9. Ягодински 29 557 7848 сгт Ягодное 3538 542 Бурхала, Дебин, Оротукан, Синегорие
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Магаданской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Икономика

редактиране

Полезни изкопаеми

редактиране

Областта е богата на полезни изкопаеми като: злато, сребро, олово, волфрам, среща се мед, молибден, нефт и газов концентрат.

Рибно стопанство

редактиране

Рибното стопанство е вторият по значимост отрасъл в областта и заема 18% от икономиката на Магаданска област. Продукцията му се реализира на местния руски пазар и за износ.

Транспорт

редактиране
  • Главната транспортна врата на областта е Магаданското морско търговско пристанище, чрез което се извършва обмен на основния поток от товари.
  • В околностите на град Магадан се намира международното летище „Сокол“, което приема всички типове пътнически и транспортни самолети.
  • Дължината на автомобилните пътища с твърда настилка е 2231 километра.
  • В областта липсва железопътния транспорт.

Селско стопанство

редактиране

В основата отглеждат фуражни култури, картофи и зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 5[6] 36,5[7] 11,7 6,8[7] 22,7[8] 6,1 6,5[8]

Източници

редактиране
  1. Самойлова Г.С, Добромыслова В.Ю. и др. Магаданска област (Магада́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 18. Михаил Ломоносов - Хайнрих Манизер [Ломоносов — Манизер]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2011. ISBN 978-5-85270-351-4. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Магаданска област
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Магаданска област
  4. ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
  5. ((ru)) Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
  6. Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  7. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  8. а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

редактиране