Шаманизмът е съвкупност от магико-религиозни практики намиращи място в общества, в които е допустима ролята на „шаман“. Думата е производна от това название, достигнало в Европа през казаци и руси. Функцията на шамана, независимо как се определят неговите способности и качества, е запазена само за определени лица, избирани или обучавани по специални ритуали.

В един по-тесен и първоначален смисъл, като шаманизъм се определя един специфичен комплекс от поведения и вярвания, засвидетелствани в средна Азия преди установяването на трайни европейски влияния там. В по-широк смисъл под шаманизъм се разбира наличието на елементи, достатъчно сходни със сибирския шаманизъм, наблюдавани и проследявани практически по цял свят във времето от палеолита до наши дни.

Тази нееднозначност в разбиранията усложнява изучаването и описването на шаманизма. Тя е била откроена в книгата на Мирча Елиаде Шаманизмът и архаичните техники на екстаза[1], която от средата на 20 век задава отправна точка в обсъждането на предмета.

Чуонасуан, последният шаман на орочите.

Етимология

редактиране

Думата „шаман“ е взета от езика на сибирските евенки (наричани в миналото тунгуси), които говорят език, принадлежащ към тунгусо-манчжурското езиково семейство. В различните евенкски диалекти тя звучи като саман, шаман или хаман. Предположението, че тя произлиза от китайската sha men (китайски: 沙门,沙弥), „будистки монах“, като заемка заемка от Pali śamana или санскрит śramana – „аскет“ (от śramati, „he fatigues“), не е оправдано[2]. Според някои в тунгусо-манджурските езици думата е свързана с евенкската глаголна основа сä – „зная“, т.е. шаман означава „този, който знае“.

В тюркските езици думата за шаман е кам (kam) или бакшъ (baksı)[3].

Характеристики на шаманизма

редактиране

Известни са много различни разновидности на шаманизма, но основни черти, по които са небелязва формата най-често включват следното:

  • Духовете могат да играят важни роли в човешкия живот.
  • Шаманът може да контролира и/или да си сътрудничи с духовете за благото на общността.
  • Духовете могат да бъдат добри и зли.
  • Шаманите изпадат в транс като пеят, танцуват, медитират и удрят по барабан.
  • Животните играят важна роля на вестители и животински духове-водачи.
  • Духът на шамана напуска тялото и влиза в свръхестествения свят на духовете.
  • Шаманите могат да лекуват различни заболявания.
  • Шаманите са лечители, гурута и магьосници.
  • Най-важният предмет в шаманската практика е барабанът, който символизира много неща. Понякога барабаните са украсявани със звънци или кости от различни животни.

Практикуващите шаманизъм твърдят, че имат възможност да поставят диагноза и да лекуват, а в някои области – и да причиняват страдание. Шаманите вярват, че това става като пътуват по axis mundi и се свързват и контролират духовете. Смята се, че шаманите могат да контролират времето и природните стихии, да правят предсказания, да тълкуват сънища, да извършват астрални проекции и пътешествия до горните и долни светове. Шаманските обичаи съществуват от праисторически времена.

Някои антрополози и изследователи определят шаманите като посредници между материалния и духовния свят, които пътуват между световете в състояние на транс. Когато попадне в света на духовете, шаманът общува с тях и иска помощ за лечение, за добър улов или за изменения във времето.

Шаманизмът се основава на схващането, че видимият свят се контролира и е населен с невидими сили или духове, които влияят върху живота на хората. За разлика от анимизма и аниматизма, в които кой да е или всички членове на обществото ги практикуват, шаманизмът изисква специално познание и способности.

Според описанията на антроположката Мария Чаплика, в сибирските селца, когато млад момък го връхлитала „болестта“ – повръщане, главоболия, халюцинации – другите жители разбирали че се ражда шаман и викали най-близкия опитен шаман, за да започне да обучава момъка. Шаманите им били както мъже, така и жени, и имали духове съюзници, с които поддържали и сексуални контакти.

  1. Елиаде М., (1951) Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, София: ЛИК, 1996
  2. Berthold Laufer, Origin of the Word Shaman, American Anthropologist 19 (1917), p.361 – 71; [онлайн], основна препратка, многратно цитирана и преразказвана.
  3. Jean-Paul Roux, Le nom du chaman dans les textes turco-mongols, Anthropos, Bd. 53, H. 1./2. (1958), pp. 133 – 142; продължава и уточнява работата на Laufer.

Литература

редактиране
  • Елиаде М., (1951) Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, София: ЛИК, 1996. ISBN 954-607-071-8
  • Харнър М., (1980) Пътят на шамана, София: Шамбала, 1999. ISBN 954-8126-42-7
  • Мюлер К., (1988) Шаманизъм, София: ЛИК, 2001. ISBN 0-9546073-9-2
  • Нейхард Джон Г., (1932) Един велик шаман говори, Астрала, 1995.
  • Майлс Т., (1991) Подиграващият Враните – шаманска мъдрост и сила, Шамбала, 2000.
  • Гуон Фр., (1992) Седемте видения на шамана Бизоновата шатра, Изток-Запад, 2004.
  • Черния Елен Уолъс и Уилям Лайън (1990) Черният Елен – уроците на един шаман от племето лакота, Орловият Кръг съвместно с изд. Изток-Запад, 2011.

Външни препратки

редактиране