Шарен свят
„Шарен свят“ е български телевизионен филм от 1971 година на режисьорите Милен Николов и Георги Дюлгеров по едноименните разкази от сборника „Диви разкази“ на Николай Хайтов. Оператори са Радослав Спасов и Крум Крумов, композитори – Симеон Пиронков и Борис Карадимчев. Художник – Ангел Ахрянов [1].
Шарен свят | |
Режисьори | Милен Николов Георги Дюлгеров |
---|---|
Сценаристи | Николай Хайтов – от сборника „Диви разкази“ |
В ролите | Филип Трифонов, Вълчо Камарашев, Константин Коцев, Георги Георгиев – Гочето |
Музика | Симеон Пиронков Борис Карадимчев |
Оператор | Радослав Спасов Крум Крумов |
Филмово студио | Българска телевизия |
Жанр | комедия, драма |
Премиера | 29 октомври 1971 г. |
Времетраене | 103 минути (51+52) – (2 новели) |
Страна | Народна република България |
Език | български |
Цветност | черно-бял |
Филмът е съставен от две новели: „Изпит“ и „Гола съвест“. Дебют на актьора Филип Трифонов.
Сюжет
редактиранеИзпит
Облог между бъчвар и ходжа за издръжливост на каца във вода.
Началото на ХХ век. Младият бъчвар Лию е признат от гилдията за майстор, но никой не вярва истински в качествата му. След дълго чакане получава поръчка от Карата да изработи за него бъчва. Лию прави кацата с дървени обръчи, вместо метални, и това става повод за сериозни нападки и присмех от страна на цялото село.
Лию е решен да докаже здравината на бъчвата, като я хвърли в буйната река, но преди това сключва облог: ако кацата издържи, ходжата трябва да обръсне брадата си. Бъчвата преминава успешно изпитанието и ходжата е принуден да се обръсне и да признае майсторството на Лию [2].
Гола съвест
1932. Гроздан Панайотов е горски стражар в землището на село Добралък и член на управляващата Демократическа партия. Обезпокоен, че гората се сече незаконно, той се оплаква на кмета, който го уволнява. Следват неприятни перипетии – опит за подкуп от дървената „мафия“, заплаха от затвор, все добре познати и до днес практики. На финала Гроздан символично погребва „чистата си съвест“ в ковчег, в който се „мъдри“ календар от 1932 с ликовете на лидерите на Демократическия сговор… [3].
Актьорски състав
редактиране„Изпит“
Роля | Изпълнител |
---|---|
Майстор Лию | Филип Трифонов |
Карата | Вълчо Камарашев |
Изгората | Снежина Балабанова |
Ходжата | Петър Славов |
Бащата на Лию | Никола Тодев |
Кривото | Стефан Мавродиев |
Средното момче | Евтим Кирилов |
Млад майстор | Панчо Панчев (некредитиран) |
Калфа | Калчо Калчев (некредитиран) |
Петър Слабаков (некредитиран) |
Награди
редактиране- „Наградата на кинокритиката“ на Фестивала за български игрални филми „Златна роза“ във Варна, 1971.
- „Наградата на журито“ на Международния кинофестивал – Локарно (1972), Швейцария.
Роля | Изпълнител |
---|---|
Гроздан Панайотов | Заслужил артист Константин Коцев |
Попът | Георги Георгиев – Гочето |
Кметът | Заслужил артист Желчо Мандаджиев |
Затворникът | Наум Шопов |
Жената на Гроздан | Домна Ганева |
Д-р Кьобашиев | Георги Черкелов |
Поручикът | Ицхак Финци |
Господин Ничев | Народен артист Иван Кондов |
Следователят | Евстати Стратев |
Околийският | Александър Притуп |
Господин Василев | Найчо Петров |
Банчо Комисионера | Хиндо Касимов |
Медицинската сестра | Катя Паскалева (некредитирана) |
Затворник | Божидар Лечев (некредитиран) |
Затворник | Иван Цветарски (некредитиран) |
Награди
редактиране- „Наградата на критиката“ от Съюза на българските филмови дейци (1971)
- „Наградата на критиката“ Фестивала за български игрални филми „Златна роза“ във Варна, 1971.
- „Награда за главна роля“ на Константин Коцев Фестивала за български игрални филми „Златна роза“ във Варна, 1971.
- „Награда за сценарий“ на Николай Хайтов Фестивала за български игрални филми „Златна роза“ във Варна, 1971.
Източници
редактиране- ↑ „Шарен свят“, бр. 1 и 2, 1980, в-к „Телевизия – Радио“
- ↑ „Шарен свят: Изпит“ в БНТ
- ↑ [Енциклопедия „Българско кино“ – Българска национална филмотека]
Външни препратки
редактиране- Шарен свят в programata.bg Архив на оригинала от 2021-03-02 в Wayback Machine.
- Шарен свят в kino.dir.bg
- Шарен свят в galaxy.bg[неработеща препратка]