Уикипедия

Шарл Льобрюн

френски художник и теоретик на изкуството
(пренасочване от Шарл Льо Брюн)

Шарл Льобрюн (на френски: Charles Lebrun, също и Le Brun; кръстен на 24 февруари 1619 – 12 февруари 1690) е известен френски художник и теоретик на изкуството от XVII век, от епохата на класицизма. Творил най-вече по времето на Луи XIVи оставя много негови портрети. Определян е като „пръв художник на краля“, който го нарича „най-великият художник на всички времена“.

Шарл Льобрюн
Charles Le Brun
френски художник и теоретик на изкуството
Портрет на Шарл Льобрюн, худ. Никола дьо Ларжилиер
Портрет на Шарл Льобрюн, худ. Никола дьо Ларжилиер
Роден
Починал
ПогребанПариж, Франция
Националност Франция
Кариера в изкуството
Жанрпортрет, историческа живопис[1]
НаправлениеКласицизъм, Барок
Известни творби„Огледална зала“
Шарл Льобрюн в Общомедия

Живот

редактиране

Преди Луи XIV

редактиране

Роден е в Париж, но корените му са от Пикардия.[2] От малък става любимец на канцлера на Франция Пиер Сегюе, който го изпраща да учи в школата на Симон Вуе. Кардинал Ришельо също е впечатлен от работите на младежа, както и най-известният художник от първата половина на века – Никола Пусен. През 1642 г. отпътува заедно с него към Рим, за да продължи да се учи. Повлиява се много от Пусен и от Пиетро да Кортона. Четири години по-късно се връща в Париж и получава сериозни поръчки: да рисува на религиозни теми и да украсява дворци. Най-известната му декораторска работа през тези ранни години е във Во льо Виконт, дворецът на суперинтенданта Никола Фуке, който служи като модел на Версайския дворец. Прочува се и с украсата на Отел Ламбер – голяма сграда на брега на Сена в Париж.

Льобрюн е сред основателите на Френската академия за изобразително изкуство през 1648 г.[3] и най-влиятелна личност в нея през ранните ѝ години. От 1655 е председател, а от 1663 – пожизнено на този пост. Съдейства на Колбер за превръщането ѝ в извор на десетки талантливи художници и за създаването на Национална художествена школа в страната. През 1660 г. те превръщат фабриката на фамилията Гоблен в център за производство на гоблени и всякакви тапицирани мебели, нужни за многобройните кралски дворци. Над 250 души работят в нея.[4]

Льобрюн и Кралят-слънце

редактиране
 
Част от стенописите по тавана в Огледалната зала, Версай

Първата поръчка от Луи XIV идва през 1661 г. – картина, посветена на Александър Велики, с когото кралят самоласкателно се оприличава. Нарича се Палатката на Дарий и е високо оценена. В резултат Льобрюн получава мястото на „пръв художник на краля“ (Premier peintre du Roi), огромна заплата (12 000 ливри годишно) и аристократична титла (1662).[5] Получава също така „кралска резиденция, лукса на богатата държава, помощници, милостта на краля, патронажа на министър и всеобщото одобрение“.[6] Според Енциклопедия Британика от този момент „той получава такова огромно влияние върху френския артистичен живот, каквото никой не е постигал до времето на Жак-Луи Давид в края на ХVІІІ в.“[7]

 
Детайл от портрет на канцлера Пиер Сегюе

Главната причина за възхода на Льобрюн е съвпадението на неговия вкус с този на краля. Художникът продължава темата за Александър с редица патетични картини (Александър и Пор, Александър и семейството на Дарий). Поверена му е цялата украса на кралските дворци, Луи му позволява да създаде концепциите, запазва само правото си на окончателно одобрение. Това включва и Версай – най-големият архитектурен проект на френския XVII в. Там Льобрюн създава Залата на войната и мира и особено прочутата Galerie des Glaces (Огледалната зала) – 1679 – 1684. Междувременно пътува с краля до Фландрия, където запечатва в платната си някои успехи на френската армия. Това често включва самия Луи, който номинално води военните действия (виж Холандска война).

Смъртта на Колбер през 1683 г. – голям покровител на художника, се отразява неблагоприятно върху кариерата му. Въпреки че продължава да го подкрепя, кралят се повлиява от негативното отношение на новия силен човек – маркиз дьо Лувоа. Постепенно поръчките към Льобрюн намаляват и през 1690 г. той умира в дома си.

Творчество

редактиране
 
Смъртта на Поликсена, 1647

Преди всичко Шарл Льобрюн е много плодовит художник. Той е неуморен. „Всичко, което се рисуваше във Франция, се базираше на негови планове и скици“. Украсява частни домове, Версай, Тюйлери, Лувъра, дори нови бойни кораби. Рисува религиозни и батални картини, множество портрети. Увлича след себе си стотици ентусиасти. За работата му във Версай Чарлз Кафин пише:

„ ...Льобрюн и неговата армия от художници бяха неизтощими, докато създаваха вътрешната украса. Това, което започваше като придворно ласкателство към един човек, се превръщаше в бляскаво изкуство...[8] “

Повечето му платна се пазят във Версай, Лувъра и Кралската галерия в Монако.

След смъртта на Шарл Льобрюн е издаден негов трактат на име „Начин да се научим да рисуваме страстта“ (Méthode pour apprendre à dessiner les passions).[9] В него той съветва изобразителното изкуство да изразява най-вече емоциите на твореца.

През 2013 г. при ремонт в хотел Риц в Париж е открита неизвестна огромна картина на Льобрюн. Платното от 1647 г. изобразява убийството на троянската принцеса Поликсена. Принадлежало е на известната дизайнерка Коко Шанел и е продадено на търг за 500 000 евро.[10]

Галерия

редактиране
  • Исторически картини
  •  
    Александър и цар Пор (1673)
  •  
    Влизането на Александър във Вавилон (1665)
  •  
    Цариците на Персия в краката на Александър (Палатката на Дарий ІІІ)
  •  
    Обожествяването на Еней (1642 – 1645)


  • Религиозни картини
  •  
    Мъченичеството на Св. Йоан (1642)
  •  
    Обожанието на пастирите (1689)
  •  
    Дедал и Икар (1646)
  •  
    Сънят на бебето Исус (1655)


  • Портрети на Луи ХІV
  •  
    Портрет на Луи ХІV (1661 или 1662)
  •  
    Конен портрет, неизв. година
  •  
    Конен портрет (1668)
  •  
    Апотеоз на Луи ХІV (1677)

Бележки

редактиране
  1. ↑ 48502
  2. ↑ Pierre Marcel, Charles Le Brun, Paris 1909, p. 5
  3. ↑ Ibid., p. 36
  4. ↑ Le Brun works, charleslebrun.com
  5. ↑ Charles Le Brun, charleslebrun.com
  6. ↑ Claude Schaeffner, History of art. The XVIIth century, London 1965, p. 84
  7. ↑ Charles Le Brun, Encyclopaedia Britannica
  8. ↑ Charles Caffin, The story of French painting, New York 1911, p. 57
  9. ↑ Издание на френски език виж тук; на английски език – тук.
  10. ↑ Истинско съкровище откриха в хотел Ritz в Париж, на сайта profit.bg

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шарл_Льобрюн&oldid=12403985“.