Мария I дьо Бери

херцогиня на Оверн от 1416 г.

Мария дьо Берѝ (на френски: Marie de Berry; * 1375, † юни 1434, Лион, Кралство Франция), известна и като Мария дьо Валоа (Marie de Valois) и Мария Овернска (Marie d’Auvergne), е херцогиня на Оверн от 1416 г., графиня на Монпaнсие, чрез брак херцогиня на Бурбон, френска принцеса по време на Стогодишната война.

Мария I дьо Бери
херцогиня на Оверн, графиня на Монпансие
Marie Berry.jpg
Лични данни
Управление15 март 1416 – юни 1434 (Оверн, Монпансие)
22 юни 14004 февруари 1434 (Бурбон)
Други титлихерцогиня на Бурбон
Родена1375
Починалаюни 1434
Лион, Кралство Франция
Погребана вПриорат на Сувини
Предшествана отЖан дьо Бери
Наследена отШарл I дьо Бурбон (Оверн)
Луи I дьо Бурбон-Монпансие (Монпансие)
Семейство
БраковеЛуи III дьо Блоа-Шатийон
Филип д’Артоа
Жан I дьо Бурбон
ПотомциШарл
Филип
Бона
Катерина
Шарл I
Луи
Луи I
ДинастияВалоа по произход
Блоа-Шатийон, Артоа и Бурбони по брак
БащаЖан дьо Валоа, херцог на Бери
МайкаЖана д’Арманяк
ГербArmes marie de berry.png
Мария I дьо Бери в Общомедия

ПроизходРедактиране

Родена около средата на 1375 г.[1] като най-малка дъщеря на принц Жан I дьо Валоа Великолепни (* 30 ноември 1340, † 15 март 1416), херцог на Бери и на Оверн, брат на френския крал Шарл V, и на първата му съпруга Жана д’Арманяк (* 1348, † 1388), дъщеря на Жан I, граф на Арманяк. Неин дядо по бащина линия е кралят на Франция Жан II.

Има трима братя и три сестри:

  • Бона (* януари или февруари 1367, † 30 декември 1435), виконтеса на Карла и на Мюра; от 1377 съпруга на Амадей VII, граф на Савоя, и от 1394 – на братовчед си Бернар VII, граф на Арманяк
  • Жана (док. 1373 – 1375), починала млада
  • Шарл (* януари 1371, † пролет 1383), граф на Монпансие
  • Беатриса († април 1974 като бебе)
  • Жан II (* кр. на декември 1375 или януари 1376, † 1397), граф на Монпансие (1386 – 1397)
  • Луи (* 1364, † 1383)

БиографияРедактиране

Графиня-консорт на ШатийонРедактиране

Първият от трите брака на Мария[2] се състои на 29 май 1386 г. в катедралата „Сен Етиен“ в Бурж: на около 11 г. тя се омъжва за Луи III дьо Блоа-Шатийон като неин първи съпруг. Бащата ѝ ѝ дава зестра от 70 000 франка; той дава на зет си Луи Графство Дюноа.[3] Бракът и сватбената рокля са уредени от двамата бащи през 1384 г.: „Единият херцог ще я облече в леглото и извън него, а граф ще ѝ сложи бижутата“, се споразумяват Жан I, херцог на Бери, и Гиг II, граф на Блоа-Шатийон. Празненствата на сватбата са описани в Хрониките на Жан Фроасарт. От този брак няма деца и Луи умира на 15 юли 1391 г. на 14-годишна възраст.

Графиня-консорт на ЙоРедактиране

На 27 януари 1393 г. е съставен брачният договор за Мария и Филип д'Артоа, граф на Йо. Те се женят на следващия месец в Двореца Лувъра в Париж. Самият френски крал Шарл VI плаща за тържествата, а баща ѝ дава зестра от 70 000 франка. Те имат двама сина и две дъщери. Кралят назначава Филип за конетабъл на Франция през 1392 г.

 
Женитбата на Филип д’Артоа и Мария дьо Бери, Жан Фроасар, Хроники.

Филип тръгва на кръстоносен поход и се бие заедно с приятеля си Жан Льо Менгр („Бусико“), маршал на Франция в катастрофалната битка при Никопол на 25 септември 1396 г. И двамата са заловени и Филип умира няколко месеца по-късно в плен в Михаличик, Западна Турция,[4] без да е в състояние да плати откупа. След смъртта му тялото му е върнато в родния му град Йо и Мария дава годишно дарение на Колегиална църква „Нотр Дам и Сен Лоран“ за литургия, която да се отслужва там на 17 юни всяка година в негова памет.[5] Синът им Филип умира на 23 декември същата година и също е погребан в Йо.[6] Заедно с овдовялата си снаха, Жана от Туар, Мария е назначена за настойник на трите оцелели деца от брака й с Филип: Шарл, Бона и Катерина. На възраст около 3 г. Шарл наследява баща си като граф на Йо. Приходите му се държат за него до навършване на пълнолетие от трима попечители: самата Мария, баща ѝ и чичо ѝФилип II Смели, херцог на Бургундия.[3]

Херцогиня-консорт на БурбонРедактиране

Мария се омъжва за третия си съпруг, графът на Клермон Жан I дьо Бурбон в„Кралския дворец (Пале дьо Ситè) в Париж на 21 юни 1401 г. Договорът е подписан в Париж на 27 май 1400 г. след сложни преговори.[7][8] Тя му ражда три деца. Той е назначен за Велик шамбелан на Франция на 18 март 1408 г. и наследява баща си при смъртта му като херцог на Бурбон на 19 август 1410 г. През 1413 г. той се присъединява към партията на Арманяките. Жан I е с крал Шарл VI при обсадата на Компиен и после на Арас през 1414 г. Бащата на Мария е убедил краля да не се бие в битката при Аженкур на 25 октомври 1415 г., но съпругът на Мария се бие и команва авангарда. Той е взет в плен от англичаните. Остава цели 18 г. (до смъртта си през 1434 г.)[9] затворник на англичаните поради невъзможността си да плати искания откуп. По време на тази битка най-големият син на Мария дьо Бери – Шарл д'Артоа, граф на Йо също е пленен (той остава в плен на англичаните в продължение на 23 год., които го освобождават едва през 1438 г.); освен това нейният зет Филип Бургундски (съпруг на дъщеря ѝ Бона д'Артоа) е убит осем дни след като Бона ражда сина им Жан. Именно след тези нещастия Кристина Пизанска му посвещава около 1416 – 1418 г. своето Epistre de la Prison de Vie Humane.[10]

Херцогиня на Оверн и графиня на МонпансиеРедактиране

И тримата братя на Мари са мъртви преди 1400 г.,[11] което обяснява сложността на преговорите за третия ѝ брак: тя и по-голямата ѝ сестра Бона трябва да бъдат наследници на титлите на баща им Жан дьо Бери, което изисква кралско съгласие.[12][13] Баща им умира на 15 юни 1416 г. (по това време съпругът на Мария вече е затворник в Англия). Мария съответно е номинирана за херцогиня на Оверн и графиня на Монпансие на 26 април 1418 г.; тези титли са потвърдени през 1425 г.

На 17 януари 1421 г., от своя английски затвор, Жан I дьо Бурбон делегира на съпругата си Мария дьо Бери управлението на цялото си имущество[6] по време на затвора (докато чака синът им Шарл дьо Бурбон да навърши пълнолетие).

През 1422 г. Мари дьо Бери основава манастир в Егперс в присъствието на син си Шарл дьо Бурбон и на Св. Колета от Корби. През 1425 г. тя омъжва сина си Шарл за Агнес Бургундска, дъщеря на Жан Безстрашни, херцог на Бургундия (и сестра на херцог Филип III Добрия). Същата година дъщеря ѝ Бона д'Артоа (омъжена повторно за Филип II, херцог на Бургундия) умира при раждане.

През 1427 г. Мария дьо Бери дава управлението на Херцогство Бурбон на сина си Шарл. На 5 януари 1433 г. съпругът ѝ Жан I дьо Бурбон умира в Лондон и синът им го наследява под името Шарл I дьо Бурбон.

Мария дьо Бери умира през юни 1434 г. в Лион по време на пътуване до земите си в Божьо. Тя е погребана заедно със съпруга си (чиито останки са репатрирани между 1452 и 1460 г.) в Приората на Сувини, в гробницата на херцозите на Бурбон.[14]

ИзобразяванеРедактиране

 
Месец май. Мария дьо Бери се вижда в центъра на преден план, яздейки бял кон, при брака си с Жам дьо Бурбон. Пале дьо Ситé, където се е омъжила, би могла да е сградата в центъра на фона. Пребогатият часослов на хетцог дьо Бери, Музей „Конде“ (Париж)

Смята се, че Мария е изобразена на една или евентуално две миниатюри на цяла страница в Пребогатият часослов на херцог дьо Бери – богато илюстрован ръкопис, направен за нейния баща в годините след смъртта на синовете му. В илюстрацията за месец април младите благородници и жени на преден план са групирани около двойка, която се съгласява да се ожени. Според Патриша Щирнеман, позовавайки се на Сен Жан Буден, сцената, въпреки че не е рисувана до около 1410 г., изобразява годежа на Мария с Жан I дьо Бурбон през 1401 г.[15] Реймънд Казелес оспорва това, като твърди, че двойката са племенницата на Мари Бона д'Арманяк и Шарл, херцог на Орлеан, които трябва да се оженят през 1411 г.[16] Първомайски празник сред благородници се провежда на преден план на илюстрацията за месец май. Появяват се подробности, които потвърждават, че е представен Дом Бурбон.[17] И Казелес, и Щирнеман вярват, че жената, която се вижда на преден план, яздеща на бял кон и носеща голяма бяла прическа, е Мария по случай брака ѝ на 21 юни 1401 г. Тези учени не са съгласни кой от придружаващите мъже е Жан дьо Бурбон.[15] [16] Сградите на заден план са идентифицирани по различен начин, но G. Papertiant предполага, че те са Гран Шатле, Консиержери и Часовниковата кула в Париж, а в центъра Пале дьо Ситé, където се е състояла сватбата на Мария.[18]

Ръкопис, направен за собствена употреба на Мария и представен на нея през 1406 г., оцелява днес като BnF, fr. 926. Това е кратка колекция от християнски религиозни творби, започваща със Stimulus amoris на Бонавентура, преведена на френски от Симон дьо Курси като Traitieé de l'esguillon d'amour divine. Тя включва миниатюра на Мария и дъщеря ѝ Бона (на около 10 г. по това време), коленичили в молитва пред Дева Мария.[19] Ръкописът сега се намира в Национална библиотека на Франция.[20] Мария също избира около 40 ръкописа от колекцията на баща си след смъртта му, тъй като все още ѝ се дължи зестрата от 70 хил. франка от втория ѝ брак.[21]

Брак и потомствоРедактиране

Мария дьо Бери се омъжва три пъти:

∞ 1. 29 март 1386 в Катедрала „Сент Етиен“ в Бурж за Луи III дьо Блоа-Шатийон (* 1377, † 15 юли 1391, Бомон), граф на Дюноа, единствен син на Ги II дьо Блоа-Шатийон, граф на Соасон, на Блоа и на Дюноа, господар на Бомон, и на съпругата му Мария дьо Дампиер. Бракът не е консумиран.

∞ 2. 27 януари 1393 (договор), февруари 1393 в Двореца „Лувър“ в Париж за Филип д’Артоа (* 1358, † 16 юни 1397), граф на Йо, конетабъл на Франция, син на Жан д'Артоа, граф на Йо, и на Изабела дьо Мелюн, от когото има двама сина и две дъщери:

∞ 3. 27 май 1400 в Париж за херцог Жан I дьо Бурбон (* март 1381, † 5 февруари 1434), бъдещ 4-ти херцог на Бурбон, син на херцога на Бурбон Луи II Добрия и на Ана д'Оверн, от когото има трима сина:

ИзточнициРедактиране

  • ((ru)) Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. ISBN 5-224-02516-8
  • ((fr)) Françoise Autrand, Jean de Berry: L'art et le pouvoir, Paris, Fayard, 2000. Посетено на 1 януари 2023 г.
  • ((fr)) Froissart, Chroniques (livre quatrième). Посетено на 1 януари 2023 г.
  • ((fr)) Colette Beaune et Élodie Lequain, «Marie de Berry et les livres», dans Anne-Marie Legaré, éd., Livres et lectures de femmes en Europe entre Moyen Âge et Renaissance, Turnhout, Brepols, 2007, с. 49-65.
  • ((fr)) Anselme, Père (1700). Histoire généalogique et chronologique de la maison royale de France. Vol. 3. Paris. с. 137. Посетено на 1 янаури 2023 г.
  • ((fr)) Baune, Colette; Lequain, Élodie (2007). "Marie de Berry et les livres". In Legaré, Anne-Marie (ed.). Livres et lectures de femmes en Europe entre Moyen Âge et Renaissance (in French). Turnhout: Brepols. с. 49–66.
  • ((fr)) Cazelles, Raymond; Rathofer, Johannes (2001). Les Très Riches Heures du Duc de Berry (in French). Tournai: Renaissance du Livre. с. 26
  • ((fr)) Hablot, Laurent (2001). "La ceinture Espérance et les devises des ducs de Bourbons". In Perrot, F. (ed.). Espérance, le mécénat religieux des ducs de Bourbon au XVe siècle (in French). Souvigny. с. 91–103.
  • ((fr)) Papertiant, G. (1952). "Note sur les Très Riches Heures du duc de Berry". Revue des Arts (in French). 2: 52–58
  • ((fr)) Reynaud, Gaston, ed. (1905). Les cent ballades (in French). Paris. с. li–lii
  • ((fr)) Stirnemann, Patricia; Villela-Petit, Inès (2004). Les Très Riches Heures du duc de Berry et l'enluminure en France au début du XVe siècle (in French). Paris: Somogy. с. 40–43.
  • Cawley, Charles (26 February 2011), France Capetian kings: Marie de Berry, Medieval Lands database, Foundation for Medieval Genealogy. Посетено на 1 януари 2023 г.
  • Cawley, Charles (7 February 2011b), Bourbon: Jean I Duc died 1434, Medieval Lands database, Foundation for Medieval Genealogy. Посетено на 1 януари 2023 г.
  • Cawley, Charles (26 February 2011c), France Capetian kings: Jean de Berry, Medieval Lands database, Foundation for Medieval Genealogy. Посетено на 1 януари 2023 г.
  • Section romane, Marie de Berry duchesse de Bourbon et d'Auvergne [архив], notice dans la base de données Jonas-IRHT/CNRS. Посетено на 1 януари 2023 г.
  • Marie de Berry [архив], notice de Biblissima. Посетено на 1 януари 2023 г.
  • Marie de Bourbon [архив], notice de la base de données Bibale. Посетено на 1 януари 2023 г.
  • Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln Band II (1984) Tafel 22 und Band III (1984) Tafel 70 und 72

БележкиРедактиране

  1. Autrand 2000, стр. 271.
  2. Froissart & Brereton 1968, с. 439.
  3. а б Autrand 2000: раздел "Marie" и забел. 357-358
  4. Reynaud 1905, с. li–lii.
  5. Recueil des historiens des Gaules et de la France,vol. 23 (1894) p. 450 "Ex obituario ecclesiae Augensis"
  6. а б Cawley 2011, Marie Berry died 1434.
  7. Anselme 1700, стр. 137
  8. Autrand 2000, p. [page needed]: раздел "Marie" и забел. 359
  9. Cawley 2011b.Шаблон:Better source needed
  10. Section romane, « Epitre de prison de vie humaine, Christine de Pizan », notice de la base Jonas-IRHT/CNRS
  11. Cawley 2011c remarks on an inconsistency by P. van Kerrebrouck, who in his Les Valois (1990) p. 261 states that John died after his father, i.e. in 1416 or after, but in his La Maison de Bourbon: 1256-1987 (1987) p. 91 gives John's date of death as 1399. Cawley adds further evidence that John died before his father.
  12. Anselme 1700, стр. 137
  13. Autrand 2000, стр. [посочете страница]:section "Marie" and footnotes 360-361
  14. Cawley 2011.Шаблон:Better source needed
  15. а б Stirnemann Villela-Petit
  16. а б Cazelles Rathofer
  17. Hablot 2001
  18. Papertiant 1952, с. 52 – 58.
  19. Marrow 1996, с. 103 – 104 and fig. 8.
  20. Catalogue entry and microfilm reproduction
  21. Beaune Lequain
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Iolanda di Savoia“ и страницата „Marie de Berry“ в Уикипедия на английски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.