Шатковица

бивше село в област Кюстендил

Шатковица е бивше село в България, заличено от списъка на населените места в България през 1978 година.

Шатковица
— бивше село —
България
Област Кюстендил
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Кюстендил
Надм. височина 1400 m
Закриване 1978 г.

ГеографияРедактиране

Селото е било разположено по склоновете на Милевска планина, на около 1400 м. надморска височина.[1], на изток от българо-сръбската граница.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според Йордан Захариев землището на Шатковица било притежание на манастира в Метохия, който го използвал за пасище, но било заграбено от Зейнел бег от Кюстендил. Той заселил жители от съседните села, които да се грижат за земята и да косят ливадите. Първи се заселили Йовановци от Власина, а след това - Николинци и Карданьѐ от Топли дол.[2] Шатковица е махала на Метохия към 40-те години на ХІХ век, но е отделена като отделно село след делба на двама братя-турци, които са владеели землището.[3] В 1864 година селото има 3 ханета (12 мъже), а в 1866 година са отбелязани 6 ханета (55 мъже и жени).[4].

В БългарияРедактиране

В края на ХІХ век година землището на селото е 904 декара, от които 290 дка гори, 223 дка ниви, 100 дка пасища.[5]

Към 1918 година селото има 9 къщи. Родовете са: Карда̀новци, Нико̀линци, Джо̀кинци и Арѝзановци.[1] В 1945 година обитаваните къщи в Шатковица са 10.[6] Колективизацията е извършена през 1957 година.[5]

С указ от 26 декември 1978 г. селото е заличено.[7] Землището му е присъединено към село Метохия.[5]

Население[5]Редактиране

  • 1880 - 47 д.
  • 1900 - 64 д.
  • 1926 - 134 д.
  • 1934 - 147 д.
  • 1946 - 88 д.
  • 1956 - 42 д.
  • 1965 - 15 д.

БележкиРедактиране

  1. а б Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 451–452.
  2. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 451–452.
  3. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 459.
  4. Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 249.
  5. а б в г Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 705.
  6. Мантарлиев, Йордан. Бежанският и преселническият въпрос в България по време и след Втората световна война, София, 2016, с. 164.
  7. Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 208.