Шатковица
Шатковица е бивше село в България, заличено от списъка на населените места в България през 1978 година.
| Шатковица | |
| — бивше село — | |
  | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Кюстендил |
| Надм. височина | 1400 m |
| Закриване | 1978 г. |
География редактиране
Селото е било разположено по склоновете на Милевска планина, на около 1400 м. надморска височина.[1] на изток от българо-сръбската граница.
История редактиране
В Османската империя редактиране
Според Йордан Захариев землището на Шатковица било притежание на манастира в Метохия, който го използвал за пасище, но било заграбено от Зейнел бег от Кюстендил. Той заселил жители от съседните села, които да се грижат за земята и да косят ливадите. Първи се заселили Йовановци от Власина, а след това - Николинци и Карданьѐ от Топли дол.[1] Шатковица е махала на Метохия към 40-те години на ХІХ век, но е отделена като отделно село след делба на двама братя-турци, които са владеели землището.[2] В 1864 година селото има 3 ханета (12 мъже), а в 1866 година са отбелязани 6 ханета (55 мъже и жени).[3]
В България редактиране
В края на ХІХ век година землището на селото е 904 декара, от които 290 дка гори, 223 дка ниви, 100 дка пасища.[4]
Към 1918 година селото има 9 къщи. Родовете са: Карда̀новци, Нико̀линци, Джо̀кинци и Арѝзановци.[1] В 1945 година обитаваните къщи в Шатковица са 10.[5] Колективизацията е извършена през 1957 година.[4]
С указ от 26 декември 1978 г. селото е заличено.[6] Землището му е присъединено към село Метохия.[4]
Население[4] редактиране
- 1880 - 47 д.
- 1900 - 64 д.
- 1926 - 134 д.
- 1934 - 147 д.
- 1946 - 88 д.
- 1956 - 42 д.
- 1965 - 15 д.
Бележки редактиране
- ↑ а б в Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 451–452.
- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 459.
- ↑ Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 249.
- ↑ а б в г Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 705.
- ↑ Мантарлиев, Йордан. Бежанският и преселническият въпрос в България по време и след Втората световна война, София, 2016, с. 164.
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 208.