Метохия (село)

село в община Трекляно, обл. Кюстендил
Тази статия е за селото в Област Кюстендил. За областта в Косово вижте Метохия (област).

Метохѝя е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]

Метохия
България
42.5743° с. ш. 22.4859° и. д.
Метохия
Област Кюстендил
42.5743° с. ш. 22.4859° и. д.
Метохия
Общи данни
Население18 души[1] (15 март 2024 г.)
1,4 души/km²
Землище13,033 km²
Надм. височина1160 m
Пощ. код2556
Тел. код07927
МПС кодКН
ЕКАТТЕ47929
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП за България; 2011)

География

редактиране

Село Метохия се намира в планински район в Кюстендилското Краище, в източните склонове на Милевска планина, по поречието на река Метохийска. Селото е разпръснат тип, образувано от 10 махали: Тошкина, Бабагюринци, Възчукар (присъединена към селото през 1971 г.), Джокинци, Пауновци, Долня маала, Баздрачка маала, Велимировци, Спасичовци, Циганьете. Преди Освобождението селото е било значително по-голямо и е включвало и махали от съседните села Чешлянци и Божица.

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантични селища и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Метохия е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Метохино като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 21 домакинства, 14 ергени, 4 бащини и 1 вдовица.

Името Метохия, както само подсказва, идва от това, че в землището на селото е имало метох – клон на Милевския манастир (сега в Сърбия) Св. Рангел или Св. св. Петър и Павел(виж Йордан Захариев). И в днешно време личат останки от каменни и тухлени зидове (зидини), при това на голям периметър. Според Йордан Захариев този метох или манастир е бил разтурен след нелеп произвол на калугерите, които са го обитавали и са опозорили една невеста от с. Извор. Пак според същия автор Шатковица е била махала на Метохия, но е отделена като отделно село след една делба на двама братя-турци, които са владеели землището.

Намирани са монети със знак М от едната и кръст от другата страна.

Село Шатковица е заличено от списъка на населените места в България през 1978 г., а землището му е присъединено към това на Метохия.[3]

Активни миграционни процеси.

Село Метохия принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Оброк. Намира се на около 600 метра югозападно от кметството, в местността „Света вода“.
  • Паметник-чешма на загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1941-1945 г.

На Метохия е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта).

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 398 - 399.
  3. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 705.

Литература

редактиране
  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.455-460;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.23;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.789-790;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан — Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.32-33;