Широка поляна (язовир)

язовир в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Широка поляна.

Широка поляна е язовир в България, област Пазарджик, община Батак, на Сърнена река (бивша Караджадере).

Широка поляна
Dam-Shiroka-Poliana.jpg
Язовир „Широка поляна“
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.7636° с. ш. 24.1764° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Родопи, България
Надм. височина 1500 m
Построен 1960 – 1963 г.
Язовирна стена
Вид бетонно-гравитачна
Височина 21,2 м
Дължина 80 м
Езеро
Воден обем 24 млн. m³[1]
Водосб. басейн 81 km²
Източник Сърнена река
Широка поляна в Общомедия

Водите му се използват основно за енергетика. Развити са риболовът и туризмът. Има много легенди за язовира.

МестоположениеРедактиране

Язовирът се намира в борова гора в Западните Родопи на около 30 km от Батак, на 46 km от Пещера и на 20 km от Доспат. Надморската му височина е 1500 m[2]

Ограден е от 3 защитени местности: „Широка поляна“ от север-северозапад (с част от язовира), „Студената чучурка“ от юг-югозапад, „Кавал тепе“ от изток-североизток, изток и изток-югоизток.

ОписаниеРедактиране

На Керелова река (ляв приток на Сърнена река) е изграден яз. „Караджадере” (в област Смолян) с обем 0,121 млн. м³. От него чрез помпена система част от водния отток на реката се прехвърля в яз. „Блатото” и от там – в яз. „Широка поляна”. От него по гравитачен път водата се насочва към яз. „Голям Беглик” (бивш яз. ”Васил Коларов”) от Баташкия водносилов път. Площта на водното огледало на язовира е 4,3 км².[1]

Формата на язовира е уникална. Погледнат от обикалящия го път, изглежда, че е съставен от множество малки язовири с отделни стени. Илюзията е от неравния терен на дъното, съставен от няколко планински дерета.

РибиРедактиране

Въпреки че бреговете на язовира са далече от пътя и сравнително трудни за достигане, той привлича много посетители и спортни риболовци поради наличието на разни видове риба:

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б План за управление на речния басейн на река Доспат, стр. 10-11
  2. „Енциклопедия България“, т. 7 Тл-Я, Издателство на БАН, София 1997, стр. 515

Външни препраткиРедактиране